До октомври 1998 г. в цяла Либия са регистрирани 1500 случая на заболели от СПИН, като за това е бил информиран лично лидерът Муамар Кадафи.

Това съобщава пред местното списание "Ля" тогавашният министър на здравеопазването Сюлейман ал Амари. Освен пред Кадафи той поставил въпроса три пъти пред парламента и правителството.

От казаното става ясно, че епидемия е имало не само в Бенгази, където са работили подсъдимите български медсестри. Освен това излиза, че заразата е пламнала, преди сънародничките ни да дойдат на работа в джамахирията.

Във вторник адвокат Осман Бизанти съобщи пред съда в Триполи, че преди 2 месеца пък Ал Амари бил разпитван в кабинета на главния прокурор заради интервюто. Съдията обеща, че ако има протокол от този разпит, той ще бъде внесен към делото.

През 1997-1998 г. здравеопазването в Либия не е получило средства от държавата, казва още Ал Амари. За този период властите отчитат сериозен недостатък на консумативи. Но в същото време министърът не изключва напълно големият брой заразени да е резултат от политически или конспиративни действия. Все пак като учен той вярва, че заразата е причинена най-вече от липсата на познания както сред населението, така и сред здравните работници.

Междувременно САЩ отново призоваха за освобождаването на петте български медсестри. Същия призив отправи и Париж. "Норвегия се тревожи много за ситуацията с българките и желае въпросът да бъде разрешен по един добър и правилен начин", каза премиерът на страната Йенс Столтенберг на съвместната пресконференция с намиращия се на визита в Осло български президент Георги Първанов.



КРИТИКА

Българските власти и дипломатите сякаш гледат на процеса в Триполи като на "театър на сенките" и не са били по-настоятелни в искането да бъдат спазени правата на човека и правото на защита. Това пише парижкият в. "Фигаро", като цитира Еманюел Алтит от организацията "Адвокати без граници". Алтит е част от френския екип, който желае да защитава българките, но все още не е конституиран от либийските власти. Според него София се доверила прекалено много на обещания. Поредният призив за смъртна присъда спира по-нататъшните възможности или поне ограничава полето за маневри на политическите власти.