|
| Даниел Вълчев |
------------
В момента и двата нормативни акта регламентират изрично светското съдържание на образованието, но не се произнасят по темата за символите.
Забраната ще се отнася до символите на всички вероизповедания, включително кръстчета и забрадки. Тя няма да важи за духовните училища и академии. Мярката не би нарушила академичната автономия на университетите, защото тя може да бъде ограничавана със закон.
Преди два дни "Сега" съобщи за искането на 110 турски гражданки да ходят на лекции в Пловдивския медицински университет с мюсюлмански забрадки. Ректорът Георги Паскалев се обърна към образователното министерство за съвет как да постъпи.
"Макар че въпросът за религиозните символи стои по малко по-различен начин в университетите, отколкото в средните училища, считаме, че висшето образование трябва да бъде подчертано светско. И да се осъществява, включително и от видимата си страна, в съответствие с българските национални традиции", аргументира се вчера просветният министър пред "Нова телевизия".
Народни представители от двете комисии, през които следва да минат законодателните промени - образователната и по вероизповедания, подкрепят идеята. Главният секретар на Главното мюфтийство Хюсеин Хафъзов обаче се изказа остро срещу забраната. Говорителят на Светия синод не бе открит за коментар.
"Не считам, че забраната на религиозните символи представлява дискриминация. По този начин ще се предотврати афиширането им и създаването на напрежение, от което категорично трябва да бягаме", коментира проф. Огнян Герджиков, председател на парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията.
"Образованието в България е светско. Съгласна съм с позицията на министър Вълчев, че религиозните символи, заявени явно, не би следвало да присъстват както в средните, така и във висшите училища. Не считам, че това представлява посегателство върху религиозните права", коментира и зам.-председателят на комисията по образование и наука в НС Валентина Богданова, която е от БСП. Според нея показателно е решението на Комисията за защита от дискриминация отпреди месец по казуса със забрадките в смолянската гимназия по икономика.
"Бих подкрепил подобно ограничение. Образованието е държавно и светско по характер. Аз съм данъкоплатец и не желая моето дете да чувства различия в училище, защото някой носи забрадка, а друг - кръст. Който иска да е различен, да е различен вкъщи, не в училищата", коментира и Мирослав Мурджов, член на образователната комисия и депутат от БНС. Председателят на образователната комисия в НС и зам.-председател на ДПС Лютви Местан не бе открит за коментар.
"Просветният министър Даниел Вълчев следваше да се консултира с религиозните институции, преди да предлага подобна забрана. Защото едно е религиозен символ, друго е религиозна разпоредба. В главата "Светлина" на Корана е изрично казано, че мюсюлманките трябва да покриват телата си. Не считаме, че религиозните символи противоречат на светското съдържание на образованието. Нека министър Вълчев отговори с какво забраната на религиозните символи ще помогне на българските деца да се чувстват по-сигурни", е мнението на главния секретар на Главното мюфтийство Хюсеин Хафъзов.
По данни на Европейския съд по правата на човека в Страсбург в момента единствените държави в Европа, в които е забранено носенето на забрадки в университетите, са Турция, Азербайджан и Албания. "В тези страни въпросът не касае само индивидуалните свободи, но носи и политически послания", смята съдът. Някои страни в Европа като Франция наложиха категорична забрана на всички религиозни символи, но само за средните училища. Други като Австрия, Швеция, Великобритания допускат ученици със забрадки в класните стаи.
"Бих подкрепил подобно ограничение. Образованието е държавно и светско по характер. Аз съм данъкоплатец и не желая моето дете да чувства различия в училище, защото някой носи забрадка, а друг - кръст. Който иска да е различен, да е различен вкъщи, не в училищата", коментира и Мирослав Мурджов, член на образователната комисия и депутат от БНС. Председателят на образователната комисия в НС и зам.-председател на ДПС Лютви Местан не бе открит за коментар.
"Просветният министър Даниел Вълчев следваше да се консултира с религиозните институции, преди да предлага подобна забрана. Защото едно е религиозен символ, друго е религиозна разпоредба. В главата "Светлина" на Корана е изрично казано, че мюсюлманките трябва да покриват телата си. Не считаме, че религиозните символи противоречат на светското съдържание на образованието. Нека министър Вълчев отговори с какво забраната на религиозните символи ще помогне на българските деца да се чувстват по-сигурни", е мнението на главния секретар на Главното мюфтийство Хюсеин Хафъзов.
По данни на Европейския съд по правата на човека в Страсбург в момента единствените държави в Европа, в които е забранено носенето на забрадки в университетите, са Турция, Азербайджан и Албания. "В тези страни въпросът не касае само индивидуалните свободи, но носи и политически послания", смята съдът. Някои страни в Европа като Франция наложиха категорична забрана на всички религиозни символи, но само за средните училища. Други като Австрия, Швеция, Великобритания допускат ученици със забрадки в класните стаи.
..мда, заповедта на министъро е отчасти неизпълнима 
