|
| Радослав Козаров |
Причината е, че цените на част от тях са задържани изкуствено през последните години от всички управляващи. След приемането на страната ни в ЕС обаче много от досегашните мерки вече няма да могат да се прилагат. А и с отварянето на пазара, по-високите ценови равнища в страните-членки на общността, ще "дърпат" към себе си българските.
Една от най-драстичните промени, които се очакват, е с цените на хляба, каза вчера председателят на асоциацията на търговците на зърно Радослав Козаров. Според него през последните 15 години винаги щом се появи някакъв дисбаланс в търговията със зърно, политиците го наричат зърнена криза и се хвърлят да прилагат непазарни мерки, за да запазят цената на хляба ниска. В същото време никой не е предприемал реални действия срещу сивата икономика в сектора, откъдето основно идва по-евтиният хляб.
Според шефа на асоциацията на хлебопроизводителите Георги Попов задължителното въвеждане на системата за безопасност на храните HACCP ще изкара на светло производителите, защото водените от тях дневници ще се контролират не само от българските органи, а и от европейските. Около 40% от пекарните няма да успеят да покрият изискванията на Брюксел и ще затворят. Тези, които останат, вече няма да могат да крият осигуровки и други разходи и цената на насъщния ще се "нормализира" до 1.40 лева за килограм от масовия хляб.
"Не може най-евтиният хляб в Гърция да струва 1 евро, а у нас да се запази 60-80 ст. за килограм. В общия пазар, на който ще сме и ние, отделните правителства са национално отговорни и няма да допуснат да подбиваме техните цени, защото това означава да унищожим цели техни браншове", коментира Козаров. Според него, ако политиците ни се бяха държали адекватно през последните години, цената на хляба щеше да се вдига плавно.
Според Попов особено драстично ще се усети вдигането на цената на хляба в София, и то съвсем скоро. В столицата хлябът се продава най-евтино от цялата страна, а цената му реално не е променяна от една година.
В последните дни вече се наблюдава поскъпване с няколко стотинки, като очакванията са до двайсетина дни цената да се увеличи с 8 до 10 процента. Фактор за започналото още отсега увеличение е по-високата изкупна цена на зърното - с около 60 лв. на тон в сравнение с миналата година.
Шефът на продуктовия борд "Яйца и птици" Иван Ангелов смята, че след влизането ни в ЕС пилешкото у нас ще поскъпне под натиска на конкуренцията на общия пазар. Разликата между цените на килограм замразено пилешко у нас и на европазара е 60%. В България то струва 1 евро, а на европазара - 1.60.
Същата причина - конкурентният натиск, но в посока нагоре, изтъкна като фактор за предстоящо увеличаване на цените на млечните продукти и председателят на асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров. За "Сега" той прогнозира, че след влизането ни в ЕС те ще поскъпнат между 10 и 15 процента. В момента цената на едро на производител за килограм кашкавал варира от 5.50 до 7.00 лв., за кило сирене - от 3.20 до 4.00 лв., а на киселото мляко - между 40 и 55 ст. за кофичка. Според него единствено при прясното мляко няма да има поскъпване, защото показателите му се разминават с европейския стандарт и ще се произвежда само за консумация на вътрешния пазар.
Още от тази зима по-голямата част от българите ще усетят и въвеждащия се за първи път у нас акциз върху въглищата и тока, които са най-масово употребявани за отопление, особено в провинцията. Според договореното с ЕС по глава "Данъчна политика" от 1 януари 2007 г. ще се начислява 0.01 лв. акциз върху всеки киловатчас ток и по 0.15 лв. върху всеки гигаджаул въглища, което прави по около 3.20 лв. на тон.
Със затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй" пък възможностите на НЕК да печели от износ на електроенергия силно ще намалеят. Това накара наскоро шефа на електрокомпанията Любомир Велков предварително да поиска 30% увеличение на цената на тока от 1 януари, за да се компенсират печалбите, получавани досега от НЕК изключително само от износа. Поскъпването на тока ще се отрази и върху себестойността на останалите стоки и услуги.
Още от есента на тази година пък потребителите ще усетят, че от сметките им са изчезнали евтините 75 киловатчаса ток, което автоматично ще вдигне разходите им за електроенергия с около 10-12 процента.
Шефът на продуктовия борд "Яйца и птици" Иван Ангелов смята, че след влизането ни в ЕС пилешкото у нас ще поскъпне под натиска на конкуренцията на общия пазар. Разликата между цените на килограм замразено пилешко у нас и на европазара е 60%. В България то струва 1 евро, а на европазара - 1.60.
Същата причина - конкурентният натиск, но в посока нагоре, изтъкна като фактор за предстоящо увеличаване на цените на млечните продукти и председателят на асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров. За "Сега" той прогнозира, че след влизането ни в ЕС те ще поскъпнат между 10 и 15 процента. В момента цената на едро на производител за килограм кашкавал варира от 5.50 до 7.00 лв., за кило сирене - от 3.20 до 4.00 лв., а на киселото мляко - между 40 и 55 ст. за кофичка. Според него единствено при прясното мляко няма да има поскъпване, защото показателите му се разминават с европейския стандарт и ще се произвежда само за консумация на вътрешния пазар.
Още от тази зима по-голямата част от българите ще усетят и въвеждащия се за първи път у нас акциз върху въглищата и тока, които са най-масово употребявани за отопление, особено в провинцията. Според договореното с ЕС по глава "Данъчна политика" от 1 януари 2007 г. ще се начислява 0.01 лв. акциз върху всеки киловатчас ток и по 0.15 лв. върху всеки гигаджаул въглища, което прави по около 3.20 лв. на тон.
Със затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй" пък възможностите на НЕК да печели от износ на електроенергия силно ще намалеят. Това накара наскоро шефа на електрокомпанията Любомир Велков предварително да поиска 30% увеличение на цената на тока от 1 януари, за да се компенсират печалбите, получавани досега от НЕК изключително само от износа. Поскъпването на тока ще се отрази и върху себестойността на останалите стоки и услуги.
Още от есента на тази година пък потребителите ще усетят, че от сметките им са изчезнали евтините 75 киловатчаса ток, което автоматично ще вдигне разходите им за електроенергия с около 10-12 процента.
|
| Димитър Зоров |
мен ме интересуват предимно цените на плод-зеленчука и рибата...
Определено бърка свободната конкуренция със картелните споразумения в глупендърските им браншови съюзи.Извиването на ръцете на потребителя винаги е било възможно благодарение на мълчаливото съгласие на държавата, а не въпреки нея.
