Фустан Шибоев се събуди, изопна вдървения си кръст и се надигна, като си помагаше с ръце под тялото. Приседна и с две-три потропвания от степ върху паркета потърси опипом протритите си пантофи. Не ги намери и изпсува кандидата на десницата, който изглеждаше в прекрасно здраве. Облегна лактите си на коленете и зарови глава в шепите. Чакаше да му мине първоначалният световъртеж, който с годините все по-задълго го приковаваше преди ставане. Жена му рендосваше зад него с отворена уста и звукът от монотонното й хъркане прорязваше тишината, забиваше се в тила му и разбичваше от него трески на отчаяние. Идваше му да й напъха възглавницата си и да се приключи един път завинаги. Бяха се взели с голяма любов, но времето отми всякакви чувства помежду им и връзката им се крепеше, висяща със застинал вик на ужас от Аспаруховия мост на крайчеца на пръстите си. Ако имаше друга възглавница, не би пожалил тая и би размърдал сивото ежедневие.

Стана, още сънен отиде в другата стая, седна пред компютъра и намести разширените си вени, които висяха от краката му като нагънати корабни въжета. Мръдна мишката и екранът светна. Влезе в електронната си поща и видя постъпилото в ранните часове съобщение. От дълго време си кореспондираше с младо момиче, което успешно бе излъгал, че са на едни години. Флиртуваше и се къпеше в кристалните води на невинната младост, след което се бършеше със съдрания пешкир на гузната си съвест. Отвори писмото, качи се на крилете му и отлетя към безбрежието на мечтите си.

- Смени си памперса! - долетя истеричен крясък откъм вратата и той с трясък се сгромоляса върху действителността.

Чудовището се бе събудило и раззинало пастта си. Огнените му езици идваха все по-близо. Пулсът му запрепуска през струпаните едри бетонни блокове на вълнолома, които нямаха край. Усети как сърцето му се препъна и всичко потъна в мрак.

Оживен разговор достигна до ушите му. Разпозна противния до болка глас, примесен с някакъв мъжки, и разбра, че му се губи известно време.

- Както си седеше, и падна, докторе. По цял ден пише статии и се преуморява. Ама за пусти хонорари... ей така ще си отиде някой ден... погълнат в работата си. Като седне на тоя стол и после не може да стане - целият се одървил като... стара буковица. Стари кокали, какво да правиш? - нареждаше жена му със стържещ тембър, който мина ниско над него, закръжи отгоре му и впи острите си шипове в тъпанчетата.

Доктор Сфирков се приближи към монитора и дискретно погледна в него, докато безспирната тирада се блъскаше в стените и се мъчеше да намери изход.

"...Когато се видим, ще ти покажа торпедото, около което съм постоянно на вахта. Командирът е забранил да се снема от въоръжение. Завито е с маскировъчен плащ, за да не попадне в ръцете на противника. Твой любящ те моряк" - завършваше тайнственото писмо на Фустан, готово да отплава към своя получател.

- Торпедото... буково ли е? - увисна въпросът на доктор Сфирков в пространството.

Ясна мисъл осемени Фустан. Без да мърда глава, с полуотворено око погледна към доктора и тежка въздишка се изтръгна от разкопчаното горнище на пижамата му.

- И всеки път, докторе, пари за нови няма и нося памперсите му на химическо чистене, защото рисува върху тях морски вълни - изтрещя режещ откос. - Такъв си е - луд по морето.