ВИЗИТКА

Ихсан Бозкурт е собственик на „Сортур" - една от фирмите-посреднички за набиране на студенти от Турция. Клиентки на фирмата поставиха условие да учат у нас забулени. Същото искане е отправено от кандидат-студентки и към друга посредническа фирма - „Вади Данъшманлък".



- Г-н Бозкурт, какъв е точно случаят с кандидат-студентките от Турция, които поискаха да ходят забулени в Медицинския университет в Пловдив?

- Става дума за 400 кандидат-студенти, от които 50 се ориентираха към Медицинския университет в Пловдив. Другите са разпределени в двайсетина университети. Така бройката на жените, които искат да носят забрадки, става сравнително малка, те няма да бият толкова много на очи. От ректора на Медицинския университет в Пловдив доц. Паскалев искахме да запише около 50 души, като сред тях имаше и кандидати, които не държаха да ходят забулени на лекции.

- Как така изведнъж толкова голяма група момичета дойдоха при вас и поискаха да учат в България забрадени ?

- Тези момичета не са дошли изведнъж, а поотделно, за един немалък период от време. И не са го поставили като условие, а просто питат може ли да учат, носейки забрадки, или не. Поискаха да бъдат на отделен етаж в общежитията, тъй като са религиозни,



трябва да се молят по пет пъти на ден



и ако са заедно с други хора, няма да могат да си изпълняват ритуалите, а и ще пречат на останалите. Те просто имат собствен начин на живот и ценности.

- Кога за пръв път получихте такива запитвания?

- Още миналата година. Така тази година, когато подписвахме договорите с университетите, зададохме въпроса какво би било отношението към такива момичета. Повечето ректори казаха: така или иначе ние нямаме закон, който да определя облеклото в университетите, няма униформи, да дойдат да учат. Даже миналата година записахме три момичета от Турция в ПУ „Паисий Хилендарски", те ходят със забрадки и досега не е имало проблеми.

- Две момичета от Смолян поставиха подобен въпрос - за носенето на забрадки в училище. Оказа се, че зад тях стои неправителствена организация на мюсюлмани, получили образованието си в Йордания. Дали зад казуса с кандидат-студентките от Турция няма политически интереси?

- Този случай няма абсолютно нищо общо с политиката, той е прекалено прост. Трябва да се толерираме взаимно. Четох коментара на министър Даниел Вълчев, който предлага да се забранят религиозните символи в училищата и университетите - както мюсюлманските забрадки, така и християнските кръстчета. Това е пълна глупост. Не вярвам някой да носи на улицата кръст само за да покаже, че е християнин. Те го носят, защото са вярващи, защото смятат, че кръстчето ще ги предпази, защото ги доближава до техния бог. По същия начин момичетата мюсюлманки гледат на забрадките, те не парадират с това.

- Ще се отрази ли забраната на забрадките на притока на студентки с мюсюлманско вероизповедание към България?

- Момичетата при всички случаи ще се отдръпнат от идеята да учат в България. Те дори вкъщи си носят забрадки - ислямът забранява да си показваш косата, забрадката може да се махне единствено когато жената е сама.

- Но дори и в Турция това е забранено.

- Точно защото в Турция не им се разрешава да ходят забулени, те



поискаха да ги насочим към държава,



където това е позволено. Ние смятахме, че няма да има такъв проблем тук, затова ги посъветвахме да дойдат в България. Те трябва да се образоват някъде, някой трябва да им помогне. А и аз си гледам бизнеса. От друга страна, университетите ще получат сериозни приходи от тези кандидат-студентки. Говорим за момичета от заможни семейства, направете сметка за колко пари от такси става дума. Средно университетите взимат между 3000 и 4000 евро на година. Това би била една добра финансова подкрепа за учебните ви заведения - да се оправят аудиториите, общежитията, нещо, от което ще се възползват и българските студенти.

- Какво ще стане с тези момичета, които заради забраната няма да могат да учат в България?

- Ще ги пренасочим към Америка и Канада, защото там няма такива забрани, също и в Русия, Украйна и Азербайджан. А ако държат да се образоват в Европа - ще ги запишем в Италия. Лошото е, че България губи от това. Все пак става дума за 1000 студенти годишно, които биха внасяли в бюджетите на вузовете между три и четири милиона евро за всяка година от следването си.