44-годишният Мило Джуканович е на власт без прекъсване от 15 години насам като президент или премиер на адриатическата република след разпадането на СФР Югославия през 1991 г.

Подкрепата на огромното мнозинство местни жители за слагане край на замиращия съюз със Сърбия бе лична победа за безспорния архитект на продължителния проект за независимост на Черна гора след референдума за независимост на 21 май.

"Изборите са второто полувреме на мача, който изиграхме на 21 май, каза Джуканович миналия месец. - След като извоювахме обратно нашия дом на референдума, на тези избори трябва да определим отговорен пазач". Няма награди за онези, които познаят кого има предвид премиерът.

Високият като върлина Джуканович, който има вкус към модерни костюми и скъпи вратовръзки, нарича опонентите си "класически политически неудачници", които говорят "глупости". Последните проучвания на общественото мнение отреждат за неговата коалиция огромна преднина.

Младият Джуканович се присъединява към Съюза на югославските комунисти в края на 80-те г. на ХХ век, в последните дни на Титова Югославия. Неговата идеологическа биография включва постоянно движение между реформизъм, неокомунизъм и национализъм, както и ролята на лице на групата политици, хвалени като "млади, представителни и умни".

С преструктурирането на комунистическата партия в Демократична партия на социалистите Джуканович стана премиер на своя 29-и рожден ден през 1991 година. Това бе първата му платена работа. Докато Словения, Босна, Хърватия и Македония обявиха независимост, Черна гора единствена остана със Сърбия. Във войните, които последваха, Джуканович ораторстваше със същата националистическа риторика като сърбина Слободан Милошевич, но следваше либерална икономика в републиката с бърза, но често критикувана приватизация.

Когато Сърбия бе подложена на ембарго, Черна гора си спечели репутацията на център на контрабандата и корупцията, а Джуканович бе разследван от Италия за връзки с мафията по повод контрабандата на цигари.Той започна да се дистанцира от Милошевич през 1996 г., като подкрепи сръбската прозападна опозиция.

През 1999 г., когато НАТО бомбардира СР Югославия, за да предизвика изтеглянето на сръбските войници от Косово, Джуканович бе реформист демократ, който заслужава защитата на пакта, ако се наложи. След като Милошевич бе отстранен от властта през 2000 г., черногорският премиер открито се обяви за независимост.

Той бе избран още веднъж за министър-председател през 2002 г., защитавайки платформата за независимост, но се подчини на вдъхновения от ЕС компромис за запазване на съюза със Сърбия за още три години. Точно три години след това той най-накрая преряза връзката с Белград.