Евродепутатите питаха Чакъров защо блокира инвеститорските намерения въпреки положителното становище на Висшия екологичен експертен съвет и на Министерството на икономиката и енергетиката.
"Чакъров се оправда с общинските съветници в Крумовград и Челопеч, както и с Турция и Гърция, които се опасяват, че добивът на злато ще замърси реките в региона", разказа пред "Сега" присъствалата на заседанието депутатка от НДСВ Антония Първанова.
Според екоминистъра има нужда от още разяснителна работа сред населението, макар че "Дънди" прави това от 1 година насам.
Британският депутат Джон Боуис е попитал какви са гаранциите, че България няма да въведе система на протекционизъм, която да изключи европейските компании от добива на природни ресурси на територията й. Джевдет Чакъров уверил, че това няма да се случи и че страната е отворена за чужди инвестиции. Испанската депутатка Кристина Гутиерез обаче го срязала с констатацията, че е учудена от оптимизма на министъра и го призовава за реализъм.
Министърът на икономиката Румен Овчаров коментира вчера, че едва ли в навечерието на присъединяването ни към ЕС би могло да има санкции за България заради оплакването на "Дънди" и "Мартерн". Според него договорът с "Дънди" не е изгоден за България заради растящите цени на златото на борсите. "Концесионерът обаче прояви волята си за промяна на договора в посока увеличаване на концесионното възнаграждение за държавата и да се правят отчисления за общините. Аз съм възложил независима технико-икономическа обосновка на договора с "Дънди", за да са ясни ползите и загубите", каза Овчаров.
Източник на "Сега" от Европарламента изрично уточни, че не бива да остава впечатлението, че в Брюксел се интересуват само от проблемите на чуждите фирми. Там се събира информация и за български компании. "Между инвеститорите не трябва да има разлика - ако една фирма е спечелила конкурс при ясни правила, тя не трябва да бъде измествана по субективни критерии. В случая няма значение дали е българска или чуждестранна. Правилата са за всички. Не трябва да остава впечатление, че целта на ЕК е да се толерират чуждите фирми за сметка на българските", обясни той. Източникът даде за пример друг случай от екоминистерството - конкурсът за нов лиценз за проучване на нефт и газ в района на "Галата". С него вече са запознати няколко евродепутати, които подготвят питане. "Притеснителен е фактът, че там, където са проведени конкурси за проучване на подземни богатства, отворени са тръжните документи и има направено класиране, не се обявяват резултати. Със сигурност ще следим отблизо проблема и вероятно ще се наложи да се вземат някакви мерки," обясни един от депутатите пред "Сега".
В момента лицензът за "Галата" се държи от регистрираната в Люксембург "Мелроуз". Тя проучва района вече 13 години, макар че по закон има право да прави това най-много 7 години. Едва миналата година правителството на Симеон Сакскобургготски обяви конкурс за нов лиценз. Офертите трябваше да бъдат отворени на 19 август 2005 г., но това стана на 5 юли 2006 г. Въпреки че специално назначената от министъра на екологията комисия е направила класиране, Джевдет Чакъров отказва да подпише лиценза. Пред в. "Труд" участници в комисията споделят, че причината е, че "Мелроуз" не е на първо място и министърът търси причина да промени класирането и отново да й даде лиценз.
От началото на годината по предложение на Чакъров "Мелроуз" получи 2 разрешения за удължаване на срока за проучвания за търсене на нефт в блок "Резовска" и блок "Емине". Общо издадените лицензи са 13.
Правителството ще променя закона за подземните богатства
Формалният повод на екоминистерството да бави преписки е, че Законът за подземните богатства не поставя срок, в който МОСВ да дава отговор. Това създава предпоставки за корупция. Има искания, които отлежават повече от 1.5 г.
Както "Сега" вече писа, над 400 фирми - български и чужди, които желаят да проучват подземни богатства, са блокирани в екоминистерството. По-голямата част е за търсене на строителни, скалнооблицовъчни материали и неметални полезни изкопаеми, има и за нефт и газ. Рекордьор е "Болкан минерал енд майниг", която е собственост на канадската "Дънди прешъс" - тя е подала 6 заявление и чака отговор по тях вече 14-20 месеца. Гръцката "Стоун селект" чака между 9-22 месеца за 5 документа. "Евробилд", "Пътстрой пътища" не са получили отговор 19 месеца, "Рудметал" - 18 месеца. Останалите фирми са блокирани между 6-18 месеца.
Освен това през март Министерският съвет е приел протоколно решение, с което се спира издаването на всякакви разрешителни за добив, докато не се поправи Законът за подземните богатства. То не е публикувано и затова няма как да се оспори пред ВАС.
Едва на 5 септември е създадена работна група, която да поправи закона и вчера министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров включи представител на Българската минно-геоложка камара в нея. Предстои членовете й да подготвят методология за определяне на концесионните възнаграждения, за процента, отделян за общините, в които функционира съответното минно предприятие. Тяхна задача е и да хармонизират закона с европейските изисквания.
Британският депутат Джон Боуис е попитал какви са гаранциите, че България няма да въведе система на протекционизъм, която да изключи европейските компании от добива на природни ресурси на територията й. Джевдет Чакъров уверил, че това няма да се случи и че страната е отворена за чужди инвестиции. Испанската депутатка Кристина Гутиерез обаче го срязала с констатацията, че е учудена от оптимизма на министъра и го призовава за реализъм.
Министърът на икономиката Румен Овчаров коментира вчера, че едва ли в навечерието на присъединяването ни към ЕС би могло да има санкции за България заради оплакването на "Дънди" и "Мартерн". Според него договорът с "Дънди" не е изгоден за България заради растящите цени на златото на борсите. "Концесионерът обаче прояви волята си за промяна на договора в посока увеличаване на концесионното възнаграждение за държавата и да се правят отчисления за общините. Аз съм възложил независима технико-икономическа обосновка на договора с "Дънди", за да са ясни ползите и загубите", каза Овчаров.
Източник на "Сега" от Европарламента изрично уточни, че не бива да остава впечатлението, че в Брюксел се интересуват само от проблемите на чуждите фирми. Там се събира информация и за български компании. "Между инвеститорите не трябва да има разлика - ако една фирма е спечелила конкурс при ясни правила, тя не трябва да бъде измествана по субективни критерии. В случая няма значение дали е българска или чуждестранна. Правилата са за всички. Не трябва да остава впечатление, че целта на ЕК е да се толерират чуждите фирми за сметка на българските", обясни той. Източникът даде за пример друг случай от екоминистерството - конкурсът за нов лиценз за проучване на нефт и газ в района на "Галата". С него вече са запознати няколко евродепутати, които подготвят питане. "Притеснителен е фактът, че там, където са проведени конкурси за проучване на подземни богатства, отворени са тръжните документи и има направено класиране, не се обявяват резултати. Със сигурност ще следим отблизо проблема и вероятно ще се наложи да се вземат някакви мерки," обясни един от депутатите пред "Сега".
В момента лицензът за "Галата" се държи от регистрираната в Люксембург "Мелроуз". Тя проучва района вече 13 години, макар че по закон има право да прави това най-много 7 години. Едва миналата година правителството на Симеон Сакскобургготски обяви конкурс за нов лиценз. Офертите трябваше да бъдат отворени на 19 август 2005 г., но това стана на 5 юли 2006 г. Въпреки че специално назначената от министъра на екологията комисия е направила класиране, Джевдет Чакъров отказва да подпише лиценза. Пред в. "Труд" участници в комисията споделят, че причината е, че "Мелроуз" не е на първо място и министърът търси причина да промени класирането и отново да й даде лиценз.
От началото на годината по предложение на Чакъров "Мелроуз" получи 2 разрешения за удължаване на срока за проучвания за търсене на нефт в блок "Резовска" и блок "Емине". Общо издадените лицензи са 13.
Правителството ще променя закона за подземните богатства
Формалният повод на екоминистерството да бави преписки е, че Законът за подземните богатства не поставя срок, в който МОСВ да дава отговор. Това създава предпоставки за корупция. Има искания, които отлежават повече от 1.5 г.
Както "Сега" вече писа, над 400 фирми - български и чужди, които желаят да проучват подземни богатства, са блокирани в екоминистерството. По-голямата част е за търсене на строителни, скалнооблицовъчни материали и неметални полезни изкопаеми, има и за нефт и газ. Рекордьор е "Болкан минерал енд майниг", която е собственост на канадската "Дънди прешъс" - тя е подала 6 заявление и чака отговор по тях вече 14-20 месеца. Гръцката "Стоун селект" чака между 9-22 месеца за 5 документа. "Евробилд", "Пътстрой пътища" не са получили отговор 19 месеца, "Рудметал" - 18 месеца. Останалите фирми са блокирани между 6-18 месеца.
Освен това през март Министерският съвет е приел протоколно решение, с което се спира издаването на всякакви разрешителни за добив, докато не се поправи Законът за подземните богатства. То не е публикувано и затова няма как да се оспори пред ВАС.
Едва на 5 септември е създадена работна група, която да поправи закона и вчера министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров включи представител на Българската минно-геоложка камара в нея. Предстои членовете й да подготвят методология за определяне на концесионните възнаграждения, за процента, отделян за общините, в които функционира съответното минно предприятие. Тяхна задача е и да хармонизират закона с европейските изисквания.














Keep in mind!
Който ров копае - сам пада в него.