Да бъда или да не бъда, ей това е проблемът! - рече си Марио Тотев и нахлузи примката на изпосталялата си шия. Щедрите слънчеви лъчи на Новото време бяха изсмукали от тялото му и последните капки холестерол, кожата бе тънка и прозрачна като коалиционните мераци на малка партия, независимо дали ще се коалира вдясно от центъра или крайно ляво. Благодарение на тази кристална прозрачност и най-големият двойкар по анатомия би могъл да си вземе колоквиума за костната система, без да ползва пищов.
Джиесемът внезапно сряза мъртвешката тишина.
Марио Тотев се подвоуми, разхлаби въжето и с неохота слезе от табуретката. Няма справедливост на тоя свят, мърмореше неудачникът, не можеш дори да се обесиш на спокойствие!
Вдигна телефона и видя, че има цели 22 съобщения... Господи, до вчера никой не се сещаше за мен, телефонът ми бе онемял като енергиен министър пред двуфазов електромер, а днес 22 души се сетиха, че още съм жив! Нима за един ден станах толкова важен...
Първото съобщение бе кратко като български дебют на Евровизия: "Ако гласувате за нас, ще получите фритюрник! Но това не е всичко. Заедно с фритюрника получавате и нашата програма за управление на фритюрника и държавата."
"Ако гласувате за нас - твърдеше вторият SMS, - ще имате най-новата система за домашно кино, която чете безпогрешно DVD, MP3 и рецептите на вашия GP."
Не е зле, каза си Марио, който страшно обичаше хубавите филми.
"Изберете нашата бюлетина и ще получите чисто нов хладилник, пълен с торти Лучано. Предложение, на което не можеш да откажеш!"
"С нас е лесно - твърдеше 4-то съобщение. - Гласуваш - получаваш 29-инчов телевизор с плазмен екран."
Бре, маа му стара, зацъка с език Марио и почти забрави за първоначалните си мрачни намерения.
"Време е да маркираш идеите си! Номерът на нашата бюлетина е твоето щастливо число. Вземи Нокия, това е твоят глас!"
"Свободата, Марио, е като бюлетината, която ти така лекомислено размахваш. Пусни я и ще получиш сто килограма пушен шпек Сънчо!"
Марио Тотев преглътна насъбралия се в устата му жлъчен сок и продължи да чете.
"Гласуваш за нас, пичелиш пичк... пардон - печка! Готварска печка Мичта!"
"Зарежи тая бяла техника, бъди мъж - апелираше 8-та оферта. - Гласувай за нас и получаваш Мис Свят от Павликени!"
"А от нас получаваш Мис Свят плюс тъщата, барабар с къщата. Освен къща, тъщата има крава. Имаш крава, пиеш мляко. Мляко за пиене от Данон!"
"Гласувайте за Евророма и ще получите джакпот от 200 милиона. Изберете българското!"
200 милиона, въздъхна Марио, а аз от стария Москвич взех само 120 лева. Много поскъпна тоя скрап!
"Не позирай, депозирай своя глас за нас! Получаваш седмичен курорт във Влас."
Ех, откога не съм ходил на море, размечта се Марио Тотев и зачете дванайстото предложение:
"Грижим се за твоето безгрижие. Ако избереш нашата бюлетина, получаваш 3 километра от магистрала Тракия!"
"Не им вярвай, гласувай за нас. Ние сме на всеки километър.. На всеки 100 получаваш по една комсомолка, на всеки 1000 - лаптоп Правец!"
"Ако четеш този SMS, значи Сергей е паднал от моторетката. Гласувай за нас и получаваш мотоциклет Ямаха! Много яко!"
"А от нас - яхта край Монако."
"А от нас - Монако!"
Господи, кого да избера, разкъсваше се Марио Тотев от неистови терзания. Какви прекрасни възможности, а имам само един глас. Защо ми трябваше да чета тая "Шахерезада", - и той отново нахлузи въжето, стегна примката и бутна табуретката.
Ти на Дарт Вейдър ли ми се правиш или на дякона Левски, избоботи Бойко Борисов и сряза въжето. Дори мутрите подписаха споразумение да няма кръвопролития до края на юни, а тоя красавец ще ми смъква рейтинга. Не искаш хладилник, окей, не искаш да живееш - може, обаче след изборите!
Чий е тоя живот все пак, извика Марио Тотев и скочи от 18-ия етаж.
Долу Сергей Станишев, Ахмед Доган, Надежда Михайлова и Иван Костов разпъваха огромен чаршаф, на който пишеше с едри букви: "Ти можеш!"
