В чевръстите ръце на прогресивния отдел "После" попадна изумително печатно произведение, разположено върху четири вестникарски страници, разпространено в тираж 10 000 екземпляра из Търговище и региона. Безплатният бюлетин със заглавие "Сърцето избира България" е почти еднолично дело на Тошо Пейков, който е водач на тамошната жълта листа, и е създаден с цел интегрирането на повече хиксчета в квадратче номер 6 на интегралната бюлетина. Подминавайки обичайните предизборни филипики, сърцето на пищешия тези редове, силно се разтуптя при прочита на материала "Моделиерка от Попово шие костюм на Симеон II само по образа му в телевизора". Предлагаме най-ярките десени и най-острите бодове от този своеобразен печатен оверлог.



"Лина Тянкова от Попово показва ловен костюм със 77 джоба на 3 март 1990 г. в предаването "Добро утро" на Сашо Авджиев по БНТ. Когато той я запитва какво ще прави с костюма, тя му отговаря: "Ще го подаря на един истински българин". Авджиев казва: "Такива в България вече не останаха, а тя му обяснява, че този истински българин не живее в България.

Днес костюмът е притежание на Негово Величество Цар Симеон II - така го нарича тя и днес. Не желае да обременява езика си с името Симеон Сакскобургготски.

"Костюмът е сякаш по мярка - не мога да си го обясня. Никога не съм виждал дреха с толкова много джобове и джобчета. Благодаря ти", отговаря й той от Мадрид.

Лина Тянкова ушива костюма само по образа на Симеон II, който вижда в телевизионния екран в предаването "Всяка неделя". По-късно тя на няколко пъти се среща с него след пристигането му в България. Последния път това се случи на 10 юни при посещението на премиера в Попово. Те вече са добри приятели, а любовта си към Царя тя е изстрадала през годините.

Още помни първото си голяма междучасие през 1947 г., когато думите на дружинната ръководителка я ударили като шамар:

- Ти имаш закуска в чантата си, извади я и яж. Мазетата ви са пълни със сирене и масло, а тя се наредила държавна закуска да й давам.

Смятали я за дъщеря на "кулаци" и затова на нея не се полагала традиционната безплатна закуска през междучасието.

(...)

Нямала право и на лагерна почивка... Ето защо учителката по литература неприятно я сюрпризирала, като възложила на учениците да напишат съчинение на тема "Как прекарах лятото в пионерския лагер". Какво можела да напише, когато не знаела какво е пионерски лагер. По разказите на другарчетата си обаче, успяла да спретне няколко странички в тетрадката си. (Отново блестяща задочна кройка, само че словесна - бел. на "После".) На следващия ден получила двойка. Учителката разбрала, че не е била на лагер и отсякла рязко:

- Значи си преписвала! С право съм ти писала двойка!

Съучениците й обаче се възхитили от творческото въображение, което проявила и целият клас викнал в часа на класния: "Оценката на Лина не е справедлива!" Нищо не се променило. Двойката останала.

Като завършила, едва успяла да си намери работа като шивачка. Този занаят й харесал... С упоритост и талант оглавила цех за кожени облекла... Така се стигнало до момента, когато ушила костюма на Симеон II, гледайки го по телевизията.

През всичките тези години, в несгодите, които преживяла, мисълта за Царя топлела сърцето й. Благородството, аристократизмът и естественото поведение на този човек я окрилят и днес...