С централните доставки на по чаша мляко и закуска за всяко дете от 1-и до 4-и клас стана малко кифладжийска историята. Социалният ефект засега е леко разстройващ - детските стомаси и семейните бюджети. Щото много родители и училища се отказаха от тия благини предвид качеството им.

Но какво ли може да се очаква от фирма с красивото име "Ърбан еликсир" (доставчик на социалните кифли, дето не били кифли, нито сухи пасти, а миниролчета или нещо такова). С много уговорки това може да се преведе като "градски еликсир". За "ърбана" няма какво да говорим, че ще излезе някакво многолистно тесто...

Обаче този елЕксир... Като оставим настрана правописа, еликсирът е чудна материя. Освен дето разговорно така наричаме необикновено хубавите питиета, преди всичко еликсирът е напразно търсеното от алхимиците вълшебно питие. Което трябвало да удължи човешкия живот, докато стане съвсем безконечен. Обаче алхимиците ударили на камък. Т.нар. философски камък, с чиято помощ оловото става злато, също не го догодили. Да им се чуди човек на научните работници от средните векове - сериозни хора, а толкова време се занимавали с глупости.

"Ърбан елексир" надали ще удължат нечий живот, но трябва да ги поздравим, че са открили способче да превръщат твърди като камък закуски в злато! Или не толкова твърди, но затова пък нездравословни или с кофти мляко. Приходите не са в златни тройунции, а в българска валута, но са си приходи, и то сериозни. Браво!

Още за алхимиците от "Ърбан елексир" - на 5-а стр.