Ето какво се случи на сержанта от полицията Гочо Гочев.

Прибира се той вкъщи след дежурство и какво да види - на семейната спалня "Русалка" се излегнала жена му Мичето в гол вид, досущ като русалка, само дето няма рибешка опашка, а до нея се излегнал някакъв русал! Русалът - и той без рибешка опашка, обаче също гол!

Какво трябва да направи в такава ситуация един полицай? Знае се какво! Точно това направи и сержант Гочев - вдигна кръвното, извади пистолета, насочи го и ревна:

- Стой не мърдай! Горе ръцете!

Русалът го изгледа с нахално спокойствие.

- Защо?

- Ей сега, като те гръмна, ще ти кажа аз на тебе "защо"! - свирепо завъртя глава сержантът.

Голият обаче хич не се стресна от заплахата. Бръкна под възглавницата, извади кутия цигари и запалка, запали, пусна синкава струйка дим. После каза:

- Ще ме гръмнете и веднага ще влезете в затвора за предумишлено убийство! И за неправомерно използуване на служебно оръжие!

Имаше логика в думите му. Желязна логика, която сержант Гочев веднага усети и прибра пистолета.

- Тогава, - изкрещя той, - тогава ще ти туря белезниците и право в районното!

Непознатият пусна нова струйка дим. Скъпи цигари пушеше - димът миришеше приятно.

- И на какво основание? - попита.

Кръвното на сержанта подскочи още по-нагоре.

- Бе как на кво основание, бе?! Легнал в чуждо легло и пита - на кво основание!

- Момент! - прекъсна го нахалникът. - Преди да ми сложите белезниците, моля да ми посочите според кой член от Наказателно-процесуалния кодекс е подсъдно да се лежи в чуждо легло! Ами идете в някой хотел и арестувайте всички гости на хотела! Гарантирам ви, че никой не си е донесъл в хотела легло от къщи! Всички там са в чужди легла…

Сержант Гочев почувства, че губи почва под краката си.

- И кво? - объркано попита той. - Излиза, че трябва да те пусна ей така - по живо, по здраво?

- Да! - кимна голият нахалник. - Трябва да ме пуснете ей така - по живо, по здраво! Но преди това ми подайте дрехите и се обърнете, за да се облека! Смущавам се, когато ме наблюдават, докато се обличам!

Полицаят като в полусън сграбчи дрехите и му ги хвърли. После седна на леглото с гръб към жена си и отчаяно заби поглед в пода. Жена му плахо го погали по главата:

- Гочо! Гоченце! Ма ти май се разстрои нещо…

При тези нейни думи сержантът би трябвало да си помисли, че нахалството е заразно. И се предава по полов път. Но той не си помисли това. Защото мислеше за друго.

- Вчера хванах трима наркодилъри! - почти проплака той. - Пуснаха ги! Оня ден хванах двама джебчии! Пуснаха ги! Миналия петък хванах фалшификатор! И него го пуснаха! Обаче тях ги пускаха съдии и прокурори! А тоя го пуснах аз! Лично! Лично аз го пуснах! Аз!...

Жена му пак го погали. Вече по-смело.

- Е-е-е, какво толкова, бе Гоче! Ми приеми, че това ти е тренировка! Може пък някой ден и ти да станеш я прокурор, я съдия... Нали трябва да имаш опит в пускането!...

Сержантът грубо отблъсна ръката й и рязко стана от леглото. Онзи вече го нямаше! Въздухът обаче още миришеше на хубави цигари.