Някоя си гражданка помолила свои колеги да й оправят колата - москвич. Тя (госпожата, не колата) изрично ги предупредила, че тя (колата, не госпожата) ставала опасна при самото запалване; така че, казала, най-добре ще е да я откарате на буксир или с бутане, не ви се меся. Хвърлила им ключовете и се пръждосала.

Ония двамата най-колегиално отиват в събота зад блока, където живеела милейди, отварят колата с дадените им от нея ключове, закачат я за таквозто на единия и я откарват в гаража на другия и й дигат ламарините.

И не щеш ли до тях цъфва полицай. И ги пита, така и така, тая кола, дето я таковат, чия е, а те казват изнервено, че колата е на тази и тази колежка. Той им вика, че не е, а те му показват ключовете. "Туй - рекли - какво е според тебе? Ключове! - рекли - Така ли е?!" Полицаят пак се хили и вика: "Може, ама са от друга кола!" И успява да им докаже, че москвичът на колежката им е червен, а москвичът, който те в момента таковат така старателно - син.

Те зинали потресени.

Оказва се накрая, че пичовете били отворили с ключовете на госпожата чужда кола. Ключовете не само ставали, ами и самата кола се нуждаела от същия ремонт като другата: и на нея повредата й - абсолютно същата.

Винаги, когато загледам телевизия пред избори, се сещам за тая история.

Защото като ги гледаш по телевизора, майка му стара - уж всичките различни, пък до един приличат на сбъркани москвичи.

Ключовете им еднакви! И самите те все повредени!