Много спам напоследък. Отварям си електронната поща - спам до спама. Имам даже имейл от Спамела Андерсън. С два прикачени файла. Сигурно ми изпраща бюста си... Е, как да не блокирам?

Излизам от къщи.

- Как си, спамиго? - пита ме комшията, дето скоро беше на екскурзия в Испамия.

- Пак ще трябва да маам пеша - отвръщам му. - Колата ми блокира.

- Какво й е? - проявява съпричастност той. - Сигурно вече се е спамортизирала?

- Бе нещо проблеми със спамбреажа... - обяснявам му кротко и клатя глава. - Карах я на сервиз, ама попаднах на някакви спаматьори.

Тръгвам по улицата. А край мене едни спамазонки - дългокраки, дългокоси, с голи пъпчета... Оф, нали съм си от спамтивека ценител на женската хубост, усещам как ще ме хване спамокът. И като нищо ще блокирам баш като бързам за работа...

Бря, бря - чудя се и клатя глава, - кой ги е правил тия красавици?

Е - продължавам да клатя глава, - може и аз навремето, ама с тая моя спаметливост... Бе напоследък направо ме е обхванала пълна спамнезия.

Как да не блокирам? А ми се играе. Ех, да им седна сега с всички тях, па да почнем значи "Шегите на спамура" - мале мила! Обаче и моята не е лесна, нали на работа отивам, а шефката ми е една спамбициозна - казала ми е спамебата й със спамеба: а съм закъснял, а ми е спампутирала щатната бройка!

Пътьом както винаги се отбивам в бар "Спамбасадор". То всъщност е бившо гаражче, ама тъй му пише на табелата. В интерес на истината много е уютно - всичко е барнато в стил спампир.

Влизам вътре и какво? Саша! Бавно отпива спамидово вино.

- Сядай! - фъфли ми приветливо. - Сядай, тавариш, своята грижа да разтавариш!

- Ама и вие сте едни братушки - клатя глава аз.

- Спамчему? - плете език той, през пет плета преплита, което е сигурен знак, че после и крака ще плете.

- Ами едно време ние изнасяхме за вас домати, а сега вие ни внасяте спамидори! - продължавам да клатя глава. - Големи гадняри сте, еййй, със спамук ни вадите душичките!

- Е па няма само да се спамериканизирате! - сумти той и пак отпива от спамидовото си вино.

Вземам си от бармана една минерална вода, за да си глътна спамидофена. Щото от много клатене главата ме заболя. Барманът ме гледа разбиращо - той е поет, все бичи нещо в спамфибрахий. Ама нали само от поезия не се живее, обслужва ни. Обаче понеже наистина го прави културно, може да се каже, че е верен на спамплоато си.

- Ще ми се пръсне тиквата - признавам му.

- Хвърляй капа! - хили се той като затворник, дочакал спамнистия. - Боли го глава, който я има!

Усещам, че ще ми се оправи настроението. Но внезапно руква дъжд и аз хуквам - ай сега ще трябва да го давам като спамфибия!

Все пак на работа в редакцията пристигам точно навреме. Сядам пред компа. Нали съм спамфлетист, до час-два трябва да изпраскам поредния си файлетон. Въпросът е да не блокирам. А колкото до читателите - няма начин пак да не флуднат...

Еййй, само да не забравя - на връщане обезателно трябва да купя спамперси за внучката!