Всяка трагедия се била повтаряла като фарс?

Някои - може. Обаче не всички. Има такива трагедии, които продължават да си се повтарят като трагедии. Че и по-трагични стават с времето.

Подобни мъдрости ми се въртят в главата по повод на скандалния концесионен договор за магистрала "Тракия" с португалско-кобургготско-българските шашмаджии.

Поставят концесионерите условие - по 10 000 коли примерно да им щъкат дневно из концесионираното трасе. Срещу такса, разбира се. Всяка кола - по 40 лева в едната посока. Ако не изпълним дневната норма - глоба. Държавата доплаща нереализирания келепир от нещъкащите коли. Доплаща го от нашия джоб, от джоба на данъкоплатеца. Дето при всички случаи губи. Кара си колата - плаща, защото си я кара. Не си кара колата - плаща, защото не си я кара.

Та се сетих за своя стара аксиома. Действаща със силата на природен закон.

През лятото на 1997 г. публикувах статия за безобразията на "Топлофикация" - София. Същата, чийто шеф (поел поста само година преди това) бе наскоро разобличен за присвояването на милиони долари. Тогава ставаше дума за сходна трагедия. Мизерията принуждаваше хората масово да си изключват радиаторите. "Социалното" правителство на "социалния" премиер Жан Виденов и "социалното" законодателство на "социалните" му съпартийци дадоха рамо на наглия монополист и утвърдиха гарантиращо пролетарското равенство и братство законово положение. Според него лишилите се от парно нещастници бяха задължени да плащат 25 на сто от сумата, която биха платили, ако получаваха изцяло въпросната топлинна енергия.

Никакви разумни доводи не можеха да разубедят авторите на въпросния парадокс. Ако искаш да имаш парно, ще вадиш портфейла. Ако не искаш да имаш парно, пак ще вадиш портфейла. Бюджетен цуг цванг. Балканизиран "Параграф 22". Иначе откъде тлъсти сметки за Вальо Топлото и партийните централи?

Тогава формулирах една от аксиомите на Василев: "Ако не можеш да платиш, за да си купиш нещо, ще платиш, за да не си го купиш!"

Трагедията с "Топлофикация" подлежи на актуализация. И то не под формата на фарс, виц, гег, бурлеска, сценичен пасквил или поне класическа антична комедия. Нищо смешно няма в хайдушкото ограбване на собствения народ.

Реша ли да пътувам до Бургас, ще се наложи да дам 40 лева на концесионерите. Реша ли да си спестя този разход и да си остана у дома, дневната магистрална норма ще остане неизпълнена и държавата ще се бръкне, т. е. ще бръкне в моя джоб и в джобовете на всички българи (дори и на онези, които и в мечтите си не са пътували по маршрута София - Бургас, просто защото пътуват по други отечествени маршрути или пък вече изобщо не пътуват наникъде) и ще компенсира "загубите" на мошениците.

И не му е работа на електората да се интересува за какво точно ще отиват ограбените пари - за джетове или за аристократични дечица и внучета.

Работа на електората е да се адаптира успешно към пътно-инфраструктурната разновидност на цитираната по-горе аксиома на Василев, която гласи: "Ако не можеш да платиш, за да ползваш магистралата, ще платиш, за да не я ползваш!"

Това ако не е малоумие!