За някои хора рецептата за щастие е да станат доброволци и да правят добро на другите. В добре обезпечените европейски общества, където хората вече са пробвали всевъзможни достъпни за простосмъртни удоволствия, явно са разбрали: да правиш добри дела също е готино. И то до степен, че си струва лично да платиш за целта.

И ето така се появи особен вид туризъм - когато през отпуската си заминаваш някъде на собствени разноски, но не за да се припичаш на някой плаж или да караш ски, а за да се трудиш за някоя добра кауза. На Запад този активен отдих се превърна не само в отделен отрасъл, но и получи собствено име voluntourism - производно от volunteer (доброволец) и туризъм.

Доброволческият туризъм не е скъпо удоволствие, а предлага екзотичен и най-вече - общественополезен отдих. Основните направления за този вид пътешествия, съчетани с труд, са Африка и Азия. В тези краища на планетата винаги ще се намери работа за желаещи да помагат без пари, а самото пътуване само по себе си е приключение.

Например



хитът на сезона е

къпането на пингвини



Този сюжет редовно попада в телевизионните новини. Всичко е заради танкерите с нефт, които корабокрушират ту в бреговете на Аржентина, ту край ЮАР. Всеки път неколкостотин пингвини се омазват до главите с нефт, а маслената течност е пагубна за благородните птици, както и за всички останали впрочем. Защитниците на животните събират омазаните пингвини, чистят ги от нефта, хранят ги, грижат се за тях, а после ги пускат на свобода там, откъде са ги взели. Зрелището е омагьосващо, дори и когато го гледаш само по телевизията. Доброволците изглеждат щастливи, а туровете се ползват с голям успех.

Може да се отправите да миете пингвини и в Южна Африка. Организацията, която се грижи за птиците по брега, сътрудничи с чуждестранни доброволци. За 6 седмици живот в лагера трябва да платите малко над 100 долара, но, разбира се, сами си покривате билета и визата. Пътуването всеки си организира сам. Веднъж попаднали в лагера, трудно ще ви се отдаде да лентяйствате. Но за няколко седмици близко общуване с пингвините, със сигурност ще усетите нежните им души.

За тези, които не се умиляват от пингвини, има варианти с по-големи животни.



Със слонове например



Подобен доброволчески тур, договорен не с организация в Африка, а чрез туроператор, ще ви излезе доста по-скъп. Британска компания например, която се занимава с организация на доброволчески пътешествия, предлага 13-дневно пътуване в Кения за 1750 лири. За сметка на това всичките въпроси, свързани с пътуването, се решават от фирмата, а в пътешествието, така да се каже, е включено всичко. Дори и ако доброволецът се умори и започне да шикалкави, ще се отнесат към него с разбиране. По-евтино ще ви излезе обаче, ако се договорите директно с местна неправителствена организация.

Доброволците-туристи в Кения поставят маркиращи знаци с боя по ушите на слоновете под зоркия поглед на местни еколози. Това помага на опазващите животните да следят броя на популацията - заради ловците на слонова кост тези животни се намират на границата на изчезването и затова всеки слон се води на отчет.

Освен маркирането на слонове доброволците помагат и на местното население. Така англоговорящите могат да обучават местни дечица. Ако само сричате на езика на Шекспир - има и физически труд - строеж на къщи и садене на дръвчета. Естествено, ако притежавате някакви специални професионални умения, може да се намери и друга работа.

Помощта за нуждаещите се е благородно дело. Колкото и да миеш пингвина, той няма да ти каже "благодаря", а и слонът не разбира, че марката се слага за негово добро. Но хората ще оценят труда на туриста. Има варианти да отидете във



Виетнам да се грижите за болни дечица



или в Непал да строите хижи на местното население. И при това ще е доста екзотично - ще строите не с помощта на техниката, а изключително с местни оръдия на труда. За две седмици това удоволствие ще ви струва около 3000 долара.

Западните туроператори създадоха даже "горещи" турове по следите на стихийните бедствия. Пращат се групи с туристи-доброволци в тежко пострадалите от цунамито Шри Ланка и Индонезия. Може да се окажете на практика в центъра на събитията. Разбира се, за две седмици едва ли е възможно да спасите света - това е предупреждение на всички туроператори към особено романтичните пътешественици. Все пак всички чувстват, че именно с помощта на тяхното старание



светът става по-добър



"Успях да купя няколко музикални инструмента за училище, пострадало от цунамито", споделя впечатленията си ирландката Лорна. "От гледна точка на парите за мен това не е голяма работа, но по лицата на местните хора успях да прочета, че им давам нещо невероятно ценно".

В момента туроператорите усвояват още едно неблагополучна дестинация, която се нуждае от доброволци - Албания.

Доброволците трябва не просто да изберат дестинация. Необходима им е физическа подготовка и издръжливост. Помислете сами: ще ви се наложи да работите средно по 5-6 часа в денонощие, а след края на работния ден да усвоявате местната култура (в Африка например дават уроци по суахили), да общувате с местните жители и да се любувате на околните красоти.

За комфорта също трябва да забравите - максималното, на което може да разчитате, е палатка. С една дума - почивка в буквалния смисъл на думата няма да имате. Но пък ще се сдобиете с екзотични впечатления и ще ви обземе чувство на удовлетворение от свършеното.

Разбира се, доброволна работа може да се върши не само в екзотични страни, а и в родния ви град или държава. Десетки правителствени и неправителствени организации с отворени обятия приемат желаещи за безплатен общественополезен труд.

Няма точно определение на понятието "доброволна работа". Прието е да се смята, че това е безвъзмездна дейност, насочена към защита на околната среда или хора, които не се явяват близки родственици на доброволеца. При някои проекти се дават минимални възнаграждения, но това също се приема за доброволен труд. Не го бъркайте обаче със стажантство. Когато млад студент идва в кантората на адвокат без пари, това е друго нещо - той трупа опит и се надява да получи трудов договор един ден.

Във Великобритания направиха специално изследване, с което се опитаха да разберат какви са доброволците и защо работят безплатно.

Противно на очакванията си, изследователите изясниха, че те не са някакви там идеални, ангелоподобни хора. Мотивацията като правило е смесена - има



и алтуристични пориви,

и користни интереси



Някои отчасти решават свои лични проблеми - самота или липса на ярки преживявания, а също така и нужда от самоутвърждаване. Студентите искат да видят нови места, да практикуват чужди езици, да срещнат нови приятели и полезни познанства. За хората, попаднали в капана на кризата на средната възраст, доброволчеството е нова цел в живота и друга роля в обществото. В изследването е отбелязана и мотивация като самовъзвеличаване, но това още не е толкова страшно както това, че понякога хората се опитват да използват други за користни цели или да получат достъп до определени фондове.

Изследователите идентифицираха няколко типични социални групи доброволци. В първата са т.нар. "млади старци". Средната пенсионна възраст намалява, а пенсионерите са още пълни със сили и искат да бъдат нужни. Следващата група са млади хора, които нямат работа, или пък хора с различни физически недъзи. Те се опитват да подобрят автобиографията си, да докажат, че са "годни". Доброволци стават и студенти. А също така бивши затворници, хора, прекарали дълго боледуване, безработни - най-общо тези, които по една или друга причина са изпаднали от системата и се нуждаят от реабилитация. И още - много представители на частния сектор, които искат по-добре да проучат някакви сфери на обществения живот или да направят нещо полезно за другите. С една дума, сред доброволците се срещат най-различни хора с най-различни мотивации.

И няма никакво значение какво ги движи, ако в крайна сметка се получава нещо добро. Британските изследователи смятат, че доброволческото движение трябва да се подкрепя - така в обществото не се появяват "излишни хора" и "загубени поколения".