Масов туризъм в Кушадасъ. Тълпи почиващи, които изобщо не личи да ги е страх от кюрдските терористи. Сергии с всевъзможни сувенири и шалове от уж кашмир и коприна, чиито продавачи те дърпат от улицата с кандърми на всички езици. Ако се абстрахираме от тази най-позната картина на турското южноегейско крайбрежие, има още една причина човек да попадне там (освен евтините пакетни почивки, по-дългото лято и зашеметяващата ориенталска храна): "скъпоценните" камъни на късната античност.

Не съм фен на камънаците, както и повечето хора не са. Перперикон и Старосел не ме хвърлят в изследователски възторг.



Ефес е друго нещо



Обаче докато не видиш 2000-годишните камъни - това не го знаеш.

Ефес е дежурна спирка за организираните туристи в Кушадасъ, но ако си по на юг или на собствен ход - може да го пропуснеш, както щяхме да го пропуснем и ние: "Какво ще им бием четиристотин километра на някакви камънаци?"

Още повече че трите антични чудеса в радиус от няколко часа път са, меко казано, разочароващи. Започвам да разбирам желанието на онези ентусиасти, които подеха в интернет и медиите инициатива за избирането на нови 7 чудеса. Според предварителните резултати, щели да отпаднат дори пирамидите. Не е много честно - те са единствените, които можеш да видиш и пипнеш.

Южна Мала Азия е районът с най-висока концентрация на древни чудеса - три, които можеш да обиколиш буквално за един ден - но от тях не е останало нищо. Нищичко.

Най-зле е Родоският колос. Бронзовата статуя в чест на бог Хелиос се издигала на впечатляващата за древността височина от 36 метра. Построил я Харес от Линдос през 280 г. пр. н.е., по-късно я бутнало земетресение, но и паднала тя останала туристическа забележителност до 654 г., когато арабите отнасят и продават бронзовите й части. Днес



не знаят дори къде точно се е намирала



Всяко от трите пристанища на Родос претендира за нейна арена, но е по-вероятно Колосът да е бил издигнат върху акропола, в очертанията на светилището на бог Хелиос.

Иначе Родос е фантастичен; един от най-големите и най-скъпите в гръцката броеница от острови. От турските пристанища Бодрум и Мармарис има редовни фериботи дотам. Струва си и преминаването на граничния контрол, и пътуването по море, и фрапето в крайбрежните кафенета. Обаче колос не очаквайте.

Същото е положението и с Мавзолея в Халикарнас. Халикарнас е старото име на Бодрум. Днес Бодрум е най-големият и най-популярният курорт в Турция (въпреки че сред българите Кушадасъ се котира три пъти повече, а Анталия е разпростряна на три пъти по-голяма площ). Името "Халикарнас" там носят най-различни неща, от които най-популярна е крайбрежната дискотека на открито. Тя е огромна, кичозна и през сезона е пълна с двайсетина годишни "нови руснаци".

Самият Мавзолей се е намирал извън днешния град. Огромнaта гробница е издигната от царя на Кария Мавзол и царица Артемизия през 353 г. пр. Хр. Тъкмо от храма на Мавзол е



произлязло днешното съществително "мавзолей"



Мавзол не се отличил с нищо в 24-годишното си царуване, освен че взел за съпруга амбициозната си сестра (подобни кръвосмешения не били рядкост за онази епоха), на която вероятно дължим и заслугата за това древно чудо. Артемизия викнала най-талантливите майстори от Гърция, сред които и Скопас - човекът, ръководил възстановяването на Храма на Артемида в Ефес. Чудото е завършено 1 г. след смъртта й и 3 г. след смъртта на Мавзол.

През средновековието мавзолеят бил плячкосан първо от рицарите кръстоносци, а сетне доразкопан от британския археолог Чарлз Нютън. Днес фрагменти от него могат да се видят в Британския музей в Лондон. На полето край Бодрум има само няколко камъка и указателна табела на мястото, където някога се е издигала 45-метровата постройка.

Следващата спирка е Храмът на Артемида в Ефес. "Виждал съм Висящите градини на Вавилон, статуята на Зевс Олимпийски, Родоския колос, Пирамидите и храма на Мавзол, но когато видях Храма в Ефес да се извисява в облаците, всички други неща избледняха", пише Филон Византийски. Днес обаче разочарованието от чудесата на древността продължава. На мястото на внушителната постройка край река, издигната за пръв път около 800 г. пр. Хр., има един гьол. Край него - каравана с мургаво семейство, чиито дечурлига продават туристически каталози и евтини статуетки на Артемида.

Всичко, което е останало от Храма, е



една колона с щъркелово гнезно на върха



Над 120 такива колони са поддържали постройката, която била гордостта на Ефес до 365 г. пр. н. е. Тогава Храмът бил подпален от Херострат - младеж, който държал да впише името си в историята. Новият храм бил построен от архитекта и скулптор Скопас Пароски и, по свидетелства на Плиний, бил около 2 пъти по-голям от Партенона в Атина. Александър Велики много го харесал и поискал да финансира построяването, за да види името си върху фасадата. На ефесци обаче това им харесало много и го отрязали тактично: "Не е удобно един бог да строи храм за друг бог".

Храмът бил окончателно разрушен през 262 г. пр.н.е. от готите. Когато 100 г. по-късно римският император Константин възстановил града, отказал да построи наново храма. Целта му била да въдвори християнството, а езическите богове и техните светилища не му били от полза.

Разочарованията от постиженията на древността свършват пред вратите на Ефес. На 50 км от днешния град Измир и на двайсетина от Кушадасъ, това е най-запазеният и грандиозен град на 2000 години. Входната такса е смешно малка за онова, което предстои да се види; но през лятото жегата е страшна, тъй че атрибутите шапка и бутилка минерална вода са задължителни за двучасовата разходка из руините. През лятото Ефес е туристически Вавилон: десетки групи с екскурзоводи,



които говорят на всевъзможни езици



Ако разбираш повече от един, можеш да се присламчиш и на руски или италиански да чуеш детайли, които онзи с английската група не е споменал.

Най-интересното, което трябва да се знае за Ефес, е, че той е бил на морския бряг. Днес е на 6 км от него. Внушителното постижение на древната архитектурна и градоустройствена мисъл било обречено от затлачването на своето пристанище. През 6 в. то вече е безполезно и населението окончателно се премества към днешния Селчук. Дотогава обаче Ефес процъфтявал. Не е лошо Бойко Борисов, главният архитект на София или който там е отговорен за състоянието на пътищата, фасадите и инфраструктурата, да бъде пратен на обмяна на опит - да види колко непокътнати са мраморните булеварди.

Ефес е заселен още във II хил. пр. н.е., но някъде към 9 в. пр. н.е. делфийският оракул довежда на това място йонийски гърци. Градът предизвиква интереса на редица завоеватели - като Крез Лидийски и Кир от Персия. В крайна сметка през 133 г. влиза в състава на Римската империя и става един от най-важните й градове. В Новия завет Ефес е известен с това, че апостол Павел оставя Тимотей тук, а по-късно апостол Йоан минава оттук заедно с майката на Исус. През 431 г. император Теодосий II свиква там Третия вселенски събор, по време на който Мария е провъзгласена за Богородица. Ефес е разкопан в началото на 19 век, в търсене на останки от храма на Артемида.

По-голямата част от огромния град (200 000 жители, при население на цяла Европа около 5 млн. по онова време) все още е скрита под огромните хълмове, но и наличната гледка е доволно впечатляваща. Бели мраморни улици, колони и стени се издигат под жарките средиземноморски лъчи.

Екскурзоводите се занимават с древния стадион, театъра с 25 000 места, Аркадският път, Одеонът, обществените тоалетни и т.нар. публичен дом (на който изрично пише, че е бил частна къща, но кой ти гледа). Най-впечатляващата руина, пред която всички се снимат и запомнят, обаче е библиотеката на Целз, реставрирана от австрийски археолози с използване на оригиналните фрагменти от 2 век. Тя е напълно достатъчна, за да промени мнението ти за "камънаците" завинаги.