Седяхме с комшията на кухненската маса, пиехме от неговата всичковица и обсъждахме технологията на производството й. Това - на първата чаша. После минахме към точка "разни".

- Беше ли на стадиона да слушаш Цеца? - попита ме той.

- Не - признах си, - и на сватбата на Азис не бях. Не ме покани, сигурно за да не дава повод за ревност на Китаеца.

- Попфолкът е страхотна сила! - каза комшията - Като взрив на атомна бомба, само дето ритъмът е по-друг!

- Така е, ама крайно време е да й намерим мирно приложение на чалгата.

- Ти май не приемаш музиката на народа? - изгледа ме комшията и наля само на себе си, пък след драматична пауза наля и на мен.

Понеже чашата ми вече бе пълна, гордо тръснах глава:

- Така е! Обаче, ако й се намери мирно приложение, ще имам утехата, че "да, чалгата си е чалга, обаче пък я вижте как хубаво..." - и следва мирното приложение.

Комшията обмисли думите ми, дъвчейки.

- Ти не обичаш музиката на народа! - каза той и преглътна обидено.

Едно знам в този живот - не бива да се обижда човек, който от произволни плодове и зеленчуци, при наличието на достатъчно захар прави 60-градусов еликсир.

- Знаеш ли, комши - казах му, - мисля си каква щеше да е съдбата на пътниците, ако оркестърът на "Титаник" не беше джазбенд, а турбофолк група...

- Каква? - попита подозрително той.

- Преди всичко айсбергът, като чуеше звуците на парчето "Стани, лорде, стани да се разкършиш" и видеше отдалеч как пътниците от I, II и III класа хвърлят гюбеци в единен ритъм... Ами че леденият блок щеше веднага да се отмести от курса и да потърси спокойствие някъде в ледената пустош на Северния полюс!

- Това е невъзможно! - отсече поуспокоен моят човек.

- А как е възможно 150-килограмов силов бизнесмен с основно образование да има пеперудена душа, както е според песента? - контрирах. - Добре, даже и леденият блок да се хвърлеше в отчаян сблъсък, за да спре шумотевицата, в тази обстановка потъването щеше да е нещо като част от купона.

- Потъването си е потъване, а купонът е супер - отбеляза комшията.

- Комши, на теб ли да разправям, че попфолкът променя не само душата, той променя и тялото! Всичкото това пъргаво мърдане с рамене и ръце ни подсказва, че чалгата развива раменните, гръдните, гръбните мускули - ударих стената на съмнението с анатомични доводи. - Ами прочутите гюбеци! Те развиват средната част на тялото.

Потърсих логистична подкрепа от бутилката и продължих:

- При чалга куфеенето активно участват и краката, пристъпва се по един особен начин и това извайва бедрените мускули и прасците. Всичко това се практикува всяка вечер в комплекс. По същество чалга куфеенето е супертренировка за всички мускули, която превръща мъжете и жените в невероятни атлети. Такива хора не потъват, комши! Като стане белята с "Титаник", те ще се метнат в ледените води и разгорещени от буйните ритми, с лекота ще доплуват до Америка , припявайки си "Цуни ме, кралице, цуни ме по муцунката"...

- Тая не я знам, ама иначе си прав - отбеляза комшията. После ме изгледа лукаво като прелъстителя в началото на песента "Люби ме, отри се в душата ми и избяга". - Кажи обаче на висок глас полезна ли е чалгата, или не е полезна?

- Изводът, комши, се налага от само себе си - чалгата е полезна, затова толкова народ я практикува непрекъснато!

Чукнахме се и пихме по една голяма глътка - той за чалгата, аз покрай чалгата...