Според писмото на Европейската комисия, което София получи преди 10-ина дни, страната ни изостава в пет области - свободата на движение на услугите, корпоративните закони, селското стопанство, околната среда и правосъдието и вътрешния ред. Според национално представително изследване на "Алфа рисърч" пък, проведено в края на май, най-належаща е нуждата от реформи в здравеопазването, съдебната система и борбата срещу престъпността. 57 на сто у нас са недоволни от правораздаването, а 55% - от ефективността на правоохранителните органи. Тъкмо това е и средоточието на натиска за реформи от Брюксел.
Най-много хора обаче негодуват от здравната система - 58%. Недоволството им е повече от самата организация на здравните грижи и условията в здравните заведения и по-малко - от качеството на здравните услуги.
Втора група на съвпадение между погледа "отвън" и "отвътре" засяга образованието, селското стопанство и положението на хората в неравностойно положение. Тези области са силно чувствителни за всеки трети българин.
Различните социални групи имат различни приоритети в коя сфера има най-спешна нужда от бързи реформи. За жителите на малките населени места, пенсионерите и хората с по-ниско образование и социален статус проблем номер едно е здравеопазването. За жителите на столицата, висшистите, предприемачите, мениджърите, хората със свободни професии и студентите напред излизат съдебната реформа и борбата с престъпността.
Съвпадението между приоритетите на широката общественост у нас с критиките на ЕС показва, че натискът към бъдещото правителство ще е не само с двойна сила, но и с обща посока, заключават анализаторите от "Алфа рисърч". Широкият обществен консенсус за реформи дава съдържание и на високата - близо 80 на сто - подкрепа за еврочленството.
Кои направления според вас се нуждаят от най-бързи промени заради ЕС?
| Здравеопазване | 58% |
| Съдебна система | 57% |
| Вътрешни работи и борба с престъпността | 55% |
| Образование | 37% |
| Развитие на селското стопанство | 37% |
| Грижа за хората в неравностойно положение | 33% |
| Подобряване на инфраструктурата | 25% |
| Опазване на околната среда | 24% |
| Реформа на администрацията | 20% |
| Регионална политика | 14% |
| Друго | 1% |
НАБЛЮДАТЕЛИ
Депутатите ни, които ще имат статут на наблюдатели в Европарламента, ще започнат работа в Страсбург от 26 септември, съобщи секретарят му Джулиян Присли на главния секретар на Народното събрание Огнян Аврамов.
В началото на май у нас избухна скандал, след като Европарламентът реши да отложи даването на статут на наблюдатели за България и Румъния за началото на 2006 г. След взаимни нападки и совалки с международните си партньори политиците ни успяха да променят решението и наблюдателите ни да заминат тази есен.
На 26 септември 18-те български депутати ще бъдат официално посрещнати и приветствани в пленарната зала в Страсбург. До няколко дни се очаква шефът на Европарламента да покани с писмо българския парламентарен шеф да определи 18-имата ни наблюдатели. Писмото ще бъде предадено на новия председател на НС от главния секретар Огнян Аврамов. Предстои и откриване на информационно бюро на Европарламента в София.