Вчера той бе одобрен от парламентарната комисия по вътрешна сигурност.
Ще бъдат отворени архивите от 9 септември 1944 до 25 февруари 1991 г., когато официално са закрити службите за сигурност от времето на комунизма. Разсекретяването ще се извършва от 9-членна комисия, която ще се избира от парламента за срок от 5 години. Никоя от партиите, представени в парламента, не може да има мнозинство в нея.
В проекта подробно са изброени всички публични дейности и длъжности, за които задължително ще се обявява дали са били част от репресивния апарат. Проверки ще се правят и на кандидатите за публични постове. Законът обаче няма да има лустрационна сила.
В списъка са собствениците на медии, директори и зам.-директори, главни редактори, зам. главни редактори, членове на редакционни съвети, политически коментатори, водещи на предавания, на рубрики в печатни издания и електронни медии, собственици и ръководители на социологически агенции. Ще бъде проверяван и доста широк кръг бизнесмени - членове на управителен или контролен орган на банка, на застрахователни дружества, на фондова борса, еднолични търговци, които организират хазартни игри, далекосъобщителни и радио и тв оператори. В списъка са още членове на ръководството на БАН, ректори, декани, ръководители на лечебни заведения, лидери на партии, на синдикати, водачи на религиозни общности. В публичните длъжности са включени президентът, изпълнителната власт до ниво началник на кабинет, директори на изпълнителни агенции, омбудсманът, депутатите, висши администратори в парламента, съдии, прокурори, следователи, дознатели и всички длъжности, за които се изисква назначение от президента, премиера или парламента.
"Възможно е списъкът с публичните длъжности да бъде редуциран", коментира Татяна Дончева от "Коалиция за България".
Тя обясни, че ще се оповестяват дори агенти, които са били реактивирани след 1991 г., както и тези, за които има само картончета в архивите на ДС. Досега тези две групи сътрудници на ДС не бяха разкривани.
Резултатите от тези проверки ще се огласяват в интернет. Ще се съобщават и имената на хората, които са вербували проучваното лице. Информацията за агентурно минало ще се спестява на онези, които в тридневен срок, след като бъдат уведомени за резултатите, напуснат заемания пост или оттеглят кандидатурата си.
Държавните органи, които съхраняват документи на бившата ДС, са длъжни да осигурят пряк и неограничен достъп на комисията до тях. Гражданите и институциите не могат да разгласяват съдържанието на документи, които уличават хора в принадлежност към бившата ДС.
Всеки ще има достъп до личното си дело или на негови близки роднини. Длъжностно лице, което не изпълни задължение по този закон, ще се наказва с глоба от 15 000 до 30 000 лв.
В проекта се предлага архивите на ДС вече да не попадат под закрилата на закона за класифицираната информация - т.е. те вече да не са държавна тайна и всички да имат достъп до тях. Тогава единствената възможност за отказ за достъп ще бъде законът за защита на личните данни. Прави впечатление обаче, че не е предвидено разсекретените документи да отидат в държавния архив и всеки да ги чете свободно. Това означава, че материалите ще останат във ведомствата - съответно МВР, НРС и военното разузнаване, и пак те ще дават достъп до тях.
Резултатите от тези проверки ще се огласяват в интернет. Ще се съобщават и имената на хората, които са вербували проучваното лице. Информацията за агентурно минало ще се спестява на онези, които в тридневен срок, след като бъдат уведомени за резултатите, напуснат заемания пост или оттеглят кандидатурата си.
Държавните органи, които съхраняват документи на бившата ДС, са длъжни да осигурят пряк и неограничен достъп на комисията до тях. Гражданите и институциите не могат да разгласяват съдържанието на документи, които уличават хора в принадлежност към бившата ДС.
Всеки ще има достъп до личното си дело или на негови близки роднини. Длъжностно лице, което не изпълни задължение по този закон, ще се наказва с глоба от 15 000 до 30 000 лв.
В проекта се предлага архивите на ДС вече да не попадат под закрилата на закона за класифицираната информация - т.е. те вече да не са държавна тайна и всички да имат достъп до тях. Тогава единствената възможност за отказ за достъп ще бъде законът за защита на личните данни. Прави впечатление обаче, че не е предвидено разсекретените документи да отидат в държавния архив и всеки да ги чете свободно. Това означава, че материалите ще останат във ведомствата - съответно МВР, НРС и военното разузнаване, и пак те ще дават достъп до тях.
Още си вярвам , че като влезем в Континента , и по-умни ще ставаме... Като гледам , скоро не би ... 
