|
Елена Господинова, Казанлък
Всички въпроси, свързани с дисциплинарната отговорност на държавните служители, са уредени в членове 89-99 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Дисциплинарните наказания на държавните служители се налагат от органа по назначаването за виновно нарушение на служебни задължения. Дисциплинарни нарушения са:
1. неизпълнение на служебните задължения;
2. забава изпълнението на служебните задължения;
3. неспазване кръга на служебните правомощия;
4. нарушение на задълженията спрямо гражданите по чл. 20 от ЗДСл;
5. неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.
Подробно в чл. 97 от ЗДСл са разписани правилата за налагане на дисциплинарното наказание независимо от неговия вид (забележка; порицание; отлагане на повишението в ранг до една година; понижение в по-долен ранг за срок от 6 месеца до 1 година или уволнение).
Във всички случаи дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган. По силата на закона
тя съдържа определени реквизити
Това са трите имена и длъжността на дисциплинарно наказващия орган, датата на издаването, трите имена и длъжността на наказвания държавен служител, описание на извършеното от него нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, служебните задължения, които са били виновно нарушени, видът и размерът на наказанието, правното основание за налагането му.
Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание подлежи на изпълнение, т.е. наказанието се счита за наложено, от деня на връчването й на държавния служител или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка, като обжалването не спира нейното изпълнение.
И тук опираме до поставения в писмото въпрос: може ли държавният служител да откаже да получи заповедта, да откаже връчването й?
Поначало чл. 97, ал. 2 от ЗДСл изисква препис от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да се връчи срещу подпис на държавния служител, като се отбележи и датата на връчването. В следващата алинея обаче (чл. 97, ал. 3 от ЗДСл) се регулира една възможна хипотеза, различна от директното връчване. Законът казва, че при невъзможност заповедта да бъде връчена лично на държавния служител дисциплинарно наказващият орган му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка.
Тук изниква въпросът:
какво означава "невъзможност"?
Или: включва ли се в хипотезата на невъзможността отказ от получаване?
По наше мнение законът има предвид и свързва невъзможността с обективност, а не със субективност. Тоест невъзможността следва да се разбира като проява на някакви обективни факти, обстоятелства, които са настъпили вън и независимо от волята на наказващия орган и на наказания служител.
Невъзможността не може да бъде свързана със субективното нежелание на наказания да получи акта, чрез който му се налага дисциплинарно наказание. Обратното разбиране би довело до невъзможност въобще да се наложи дисциплинарно наказание. При такова разбиране всеки наказан служител ще откаже да получи заповедта. Ще направи всичко възможно да не я получи и по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Така ще продължи да изпълнява задълженията си като ненаказан дори и когато му е наложено уволнение, независимо че в този случай освен тази заповед ще следва да му се връчи и акт за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл.
Ето защо приемаме, че хипотезата на нежелание за получаване, т.е. отказ от получаване, не изисква изпращане на заповедта с препоръчано писмо с обратна разписка. В този случай би могло заповедта за налагане на наказание да се връчи в условията на отказ, като това обстоятелство се удостовери с подписите на свидетели. Отделно обаче при налагане на наказанието уволнение служебното правоотношение ще се прекрати с още един акт, т. е. органът по назначаването ще следва да издаде и акт едностранно прекратяване по чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл.