Наскоро се разведох и ми предстои дело за делба на придобитото по време на брака с бившия ми съпруг. Той и сега продължава да работи като едноличен търговец и много от колите, офисът и едно празно дворно място са записани не на негово име, а на фирмата му. След няколко консултации с юристи за изхода от делбеното дело получих различни отговори. Моля да ми отговорите как следва да се делим - на половина или при други дялове.

Веселка Стамболиева, София



Отговорите на поставените въпроси следва да се търсят в Семейния кодекс (СК) и в Тълкувателно решение N2 от 27 декември 2001 г. на Общото събрание на гражданските колегии при Върховния касационен съд (ОСГК).

В чл. 27 от СК е предвидено, че при прекратяване на брака поради развод, поради смърт на единия от съпрузите или при обявяването му за недействителен дяловете на съпрузите са равни (50:50) до доказване на обратното. Това може да стане в отделен съдебен процес за по-голям принос в съпружеското имущество в 1-годишен срок от прекратяването на брака поради развод.

Принципното решение на законодателя е, че цялото имущество, придобито от едно лице преди брака, и полученото от него по време на брака по наследство и по дарение е негово лично имущество - индивидуална собственост. Всичко придобито (най-често е закупено) по време на брака със съвместен принос на съпрузите е



съпружеска имуществена общност



(СИО) независимо на чие име е записана движимата вещ (кола, печка, пералня и пр.) или чие име фигурира в нотариалния акт за недвижимите имоти (жилище, вила, гараж, ателие, празно дворно място).

Случаят тук е усложнен и от наличието на фирма на едноличен търговец (ЕТ) на мъжа, която по време на брака е записала на свое име значителни по стойност движими вещи (леки автомобили) и недвижими имоти (офис и празно дворно място). Това фирмено имущество има специален статут по силата на споменатото Тълкувателно решение N2 от 2001 г. на ОСГК. Личният труд във фирмата определя придобитите вещи и имоти като лични/собствени, но на фирмата. В този случай не възниква съпружеска, идеална, бездялова съсобственост. Преценката дали един имот е съпружеска общност (съсобственост), или е отделно фирмено имущество следва да се прави на основание дали вещите (движими или недвижими), правата върху тях (ограничено право на строеж, пристрояване, надстрояване) и влоговете, придобити по време на брака, са в резултат на осъществяване на търговска дейност, когато са включени като елементи на търговското предприятие. Последното е съвкупност от правни и фактически отношения. Поради това полученото/придобитото от фирмата с пари, резултат на стопанската й дейност или заемни средства, и записано на нейно име движимо и недвижимо имущество, не е съпружеска общност и



не подлежи на делба



Казано с по-простички думи, издаваните документи за собственост на движими вещи (фактури за плащане на стоки и услуги, договори за покупко-продажба на леки автомобили) или нотариалните актове за недвижимите имоти, ако са изповядани на името на търговска фирма, са имущество на съответния търговец и жена му (в конкретния случай) не може да претендира делба на половина, защото няма съсобственост.