Голямо течение пада из вестниците. Отварят, затварят врати, а накрая нищо. Е, само скърцането.

В "Дневник" като на филмова лента се редят влизания и излизания, внезапни сюжетни обрати. "БСП отново ще затваря досиетата", челно се изказват авторите. Обаче вестникът е станал като телевизор. Едната страница с другата са като ранна и късна емисия за "breaking news"-ове. Прелитащият любопитно прелиства, защото пишат колегите, че текстът продължава. Там обаче - обърквация. "БСП отново ще отваря досиетата" - заглавие, та дрънка... Надрънква се и читателят, защото първом си мисли, че бавно чете и изпуска събитията или пък е разместил страниците. Добре, че двете заглавия са на един лист, та последното съмнение отпадна. Вероятно двамата автори са се сблъскали със своите си заглавия от двете страни на вратата и станала една... В спора се раждала истината - дрън, дрън. Само пантите се разскърцват.

На друга входно-изходна тема посвещава челото си "Труд". "Стилиян напуска националния", защото бойкотирал треньора Стоичков. Последният пък измънкал: "Ако все пак реши да се върне, вратата е отворена". Един затръшва вратата, друг пак му я отваря. Скърцане.

Шумът идва в повече, защото и времето пак е изборно, а в такива моменти се набляга на народните музики. Това буди у едни патриотизъм, у други - ехидство. "Играхте ли ръченица на митинга на Първанов?", ревнал Бате Бойко пред разградската общественост (пак "Труд"). И отговор не чакал, ами направо им хлопнал вратата към сърцето си: който е тропал, да не се оплаква!

Ученичка от Пловдив пък правила стриптийз пред кабинета на директора ("24 часа"). Обаче не посмяла да отвори вратата му... Него пък го нямало вътре, та всичко се разминало с едно викане на родителите. "Моята тактика е да разговаряме с добро", по християнски реагирал директорът. И не затръшнал вратите на училището пред момичето.