Муха да бръмнеше, щеше да се чуе - такава творческа тишина цареше в лабораторията. Но никаква муха не бръмваше, защото обстановката беше стерилна.
- Добър ден - каза палаво тя.
- Добър ден - отвърна той, без да откъсва поглед от грижливо измитите колби и епруветки. - Не съм ви виждал досега, но това едва ли се дължи на моята разсеяност.
- Аз съм нова в този институт, днес е първият ми работен ден - леко се фръцна тя. - Включиха ме във вашия екип. Ще трябва да ме инструктирате...
Той усети в гласа й нещо повече от готовност да му се подчинява, усети всеотдайност, каквато рядка се среща. И му стана приятно. Освен това усети, че тя ухае хубаво, на чистичко. И му стана още по-приятно.
- Тук особено се набляга на дисциплината - даде простор на ораторските си способности той, - необходими са талант и къртовски труд, изследователско горене и творческа мисъл, а не разни тинтири-минтири!
- Аууу, как хубаво го казахте само! - не скри възхищението си тя. - Разни тинтири-минтири...
- Аз съм отдавна в института - съвсем се забрави той - и с гордост мога да заявя, че се занимаваме с жизненоважни проблеми, а за да ги решим успешно, непрекъснато провеждаме сложни и крайно интересни експерименти.
- Аууу, винаги съм мечтала - направо се възбуди тя - да участвам в някой сложен и крайно интересен експеримент, та и аз по някакъв начин да бъда полезна!
И уж неволно го докосна по рамото, а го наелектризира целия - ех, огън са младите!
- При нас ви се предоставя такава възможност - каза той. - Мечтите ви ще станат реалност. Но трябва да ви предупредя, че не е леко. Трудно се работи с хора. Миналия месец един старши научен работник превъртя.
- Аууу, че интересно!
- По-скоро тъжно. Много пиеше. Достатъчно беше на мине покрай вас и да ви дъхне. Все едно, че ви е почерпил три ракии. Веднъж пет хамстера тъй си отидоха, на един дъх.
- Миличките - проплака тя, което показваше, че има състрадателно сърце.
- Думата ми е - изкашля се той, - че не винаги можеш да разчиташ на всекиго. Някои не оправдават надеждите, оказват се неподходящи, даже направо некадърни. Една стажантка си отиде, защото щеше да ни подлуди. Видеше ли спринцовки, пищеше.
- Сигурно страх от детинство?
- Сигурно - поклати глава той. - Впрочем един деликатен въпрос. Вас как ви назначиха? С конкурс или с връзки?
Имаше основание да бъде мнителен. Зад гърба му се вършеше какво ли...
- Ама моля ви се - зарони сълзи тя, - какви връзки мога да имам аз! Явих се на конкурс и от трийсет и седем кандидатки се оказах най-подготвената.
Стана му още по-симпатична - милата, издържала конкурс!
- Питам - каза тихо той, сякаш молеше извинение, - защото веднъж отгоре ни спуснаха едно коте. Нали ги знаете какви са? За нула време в лабораторията настъпи истински хаос.
- Майчице - заозърта се уплашено тя, - тръпки ме побиват! Ние, белите мишки, никак не обичаме разни котета...
- Ние, морските свинчета, също хич не ги обичаме!
Той искаше да каже още нещо, но вратата на лабораторията се отвори шумно и двамата погледнаха натам.
- Кой е този? - шепнешком попита тя.
- Новият научен ръководител. Професор Тотев - отвърна той. - Днешният експеримент е от особена важност, колежке. Да видим ще издържи ли професорът, или няма да издържи...
