В Германия открай време съществуват само два футболни отбора - "Байерн" (Мюнхен) и някой друг, в зависимост от моментното общо състояние. В никое от останалите 4 големи първенства - на Англия, на Италия, на Испания и на Франция, не е съществувала толкова дълготрайна и ярко изразена поляризация.
От създаването на бундеслигата през 1963 г. баварците имат 19 титли, като следващият "рекордьор" - "Борусия" (М), е с 5. В отделни периоди на отегчение от страна на "Байерн" във федералната република са властвали "Хамбургер", "Щутгарт" или "Борусия" (Д), но никога за дълго. А, да - и "Вердер" (Бремен).
В сряда "Вердер" посреща "Левски" в 3-ия кръг от гр. "А" на Шампионската лига при едва четвъртото си участие в нея, откакто УЕФА въведе този формат в най-престижния клубен турнир през сезон 1992/93. Именно "зелено-белите" от Север може да се определят като един от най-непостоянните отбори в бундеслигата, който се пробужда веднъж на 10-15 г.
За привържениците на "сините" точно
"Вердер" бе
лъчът надежда,
когато жребият прати "Левски" в една група с "Барселона" и "Челси". Дори и към днешна дата се шири мнението, че ако левскарите изобщо могат да постигнат нещо в "желязната група", то ще е именно срещу бременци. Проблемът е, че абсолютно същото важи и за тима, воден от Томас Шааф в посока "Левски".
Създаден през 1899 г., "Вердер" няма никакви успехи до раждането на бундеслигата. Северняците са сред 16-те основоположници и успяват да спечелят титлата още във втория сезон - през 1964/65. Следва ново бяло петно във визитката - чак до 1988 г., когато Ото Рехагел вече е започнал да полага основите на отбора, постигнал най-значимите успехи в историята на тима, пък макар и събиращи се на пръстите на едната ръка - две титли (1988, 1993), две купи на Германия (1991, 1994) и единствения международен триумф.
На 6 май 1992 г. в Лисабон е финалът на втория по значимост по онова време евротурнир - за КНК, в който "Вердер" побеждава "Монако" (Фр) с 2:0 с голове на Клаус Алофс и Уинтън Руфър. В тогавашния тим блестят още вратарят Оливер Рек, настоящият треньор Томас Шааф, както и Руне Братсет, Дитер Айлц, Ули Боровка, Марко Боде. Скоро след това обаче "Крал Ото" е отмъкнат за треньор на "Байерн", а "Вердер" отново изпада в забвение и трябва да чака още 12 г.
Летаргията приключи
през лятото на 2004-а,
когато бе спечелена 4-ата и последна засега шампионска "салатиера", гарнирана с купата на страната - първи дубъл на "Вердер". Тогава Шааф извади на бял свят дълго граден отбор - с Андреас Райнке на вратата, Валериен Исмаел, Фабиан Ернст, Йоан Мику, Иван Класнич, Аилтон. Колкото и стойностен обаче да бе този тим, той нямаше време да развие потенциала си, понеже големите риби веднага разтвориха паст и отхапаха каквото можаха. Само 2 г. по-късно от целия шампионски състав в отбора останаха само вратарят Райнке (който вече е резерва) и нападателят Класнич...
За липсата на достатъчно паметни моменти в историята на "Вердер" говори красноречиво и фактът, че в идеалната единадесеторка на клуба за всички времена, определена чрез гласуване в началото на новия век, попаднаха четирима все още действащи футболисти - Бауман, Ернст, Мику и Аилтон, а останалите седем бяха от последните 20 г. - вратарят Дитер Бурденски, Айлц, Братсет, Андреас Херцог, Боде, Руфър и Руди Фьолер.
Обречен да играе второстепенна роля в Германия, тимът от Бремен няма как да надскочи себе си и в Европа. Още повече при новите правила на УЕФА, които позволяват на първите 3-4 в класирането да се състезават в един и същи турнир. Ако всичко бе постарому, може би "Вердер" щеше да успее да спечели още някоя КНК или купа на УЕФА, но при сегашната ситуация
какъвто и да е
евроуспех е утопия
Защото отборът всяка година може да се преборва за призовите места в Германия, които му гарантират място в Шампионската лига, може дори и 5-ата титла да е близо, но "Вердер" никога няма да успее да се сравнява адекватно с наистина големите. Каквито в настоящия момент са "Барселона" и "Челси".
При предишните си появи в най-комерсиалния турнир бременци излизаха от групата, само защото срещаха противници като "Андерлехт", "Удинезе" и "Панатинайкос", след което отпадаха на 1/16-финал съответно срещу "Олимпик" (Лион) през 2005-а (с общ резултат 2:10) и срещу "Ювентус" миналия сезон.
Тази година обаче задачата е непосилна дори за отбора, воден от голмайстора на Мондиал'06 Мирослав Клозе, Торстен Фрингс, Тим Боровски, Пер Мертезакер. Затова е реално целите да се редуцират до прехвърляне в турнира за купата на УЕФА. Което минава през завоюване на 3-ото място в групата и... задължителни две победи срещу дебютанта "Левски". Напълно постижими с оглед на реалностите и показаното дотук от двата отбора.
Макар и топлени само от спомените, повечето фенове на "Вердер" са оптимисти за бъдещето на отбора. Според анкета на официалния сайт цели 58,2% от тях все още вярват, че любимците им ще се преборят за едно от първите две места и ще се класират за директните елиминации напролет, а 11,3% дори прогнозират първо място в групата. Реалистите, смятащи, че "Вердер" ще завърши 3-и и ще се включи в надпреварата за купата на УЕФА, са 25,9%, а отчаяните песимисти, отреждащи последно място, са едва 4,6%.
Реално погледнато, именно последната цифра олицетворява шансовете на "Левски" на "Везерщадион" в сряда. Ако не е така, вероятно ще станем свидетели на началото на поредния зимен сън на "Вердер" с неизвестна продължителност.
|
|