|
14 Октомври 2006 08:08
Вън! В сряда цяла България мразеше Стоичков, днес също, а може би и утре "Край!
Вън! В сряда цяла България мразеше Стоичков, днес също, а може би и утре "Край! След 19 години България отново е на голямо юношеско първенство". "Момчетата на Сашо Станков ни изстреляха в рая, тези на Стоичков се мъчат за 1:0 с Люксембург". "Два гола на Божинов пратиха младежите на европейско, мъжете остават да чакат". "Станков - да, Стоичков - ще видим". "България отново има голям отбор - младежите са в Топ 8 на Европа". Христо Стоичков потърква сънливо очи и човъркайки гурелчетата си, просъсква: "Ще видиш европейско на куково лято". За негово щастие всички тези заглавия, които днес можеше да са залели българската преса, се оказват просто поредния кошмар на Христо. И той слага точка на кошмара: "Божинов и Янков остават при мен!" Не знам защо, но в сряда вечерта огромна част от хората по форумите бяха убедени, че Христо Стоичков и Димитър Димитров са се прегръщали от щастие в Люксембург. Не след мача с тимчето на херцогството, а преди него. От радост, че никой не ги е засенчил. Лично аз се съмнявам, че Херо е изтрещял чак толкова, но за Стоичков съм сигурен. И вече не ни трябва никакъв нов АЕЦ, просто впрягаме завистта на Ицо и всичко с тока ще ни е наред. А ако той час по-скоро се махне оттук в посока любимата Каталуния - още по-добре. Преди пловдивчанинът беше феноменален футболист. Който го отрича, е феноменален тъпак. Можеше всичко на терена, вкара незабравими голове, предизвика национална гордост, каквато преди него никой наш съвременник не беше отприщвал. Днес пловдивчанинът е феноменално некадърен треньор. Който го отрича, е феноменален подлизурко. Не може нищо около терена, вкара си незабравими автоголове с подреждането на състава и предизвика национално недоволство, каквото преди него никой не беше отприщвал. В сряда Стоичков направи и невъзможното. Затвори сам ковчега, в който почива митът за Камата, и зачука последния пирон. В сряда вечерта цялата България мразеше Христо. И бе готова да го разпне. Не накръст, а на полумесец, защото Стоичков извърши с 20 млади българчета това, което и кюрд еничар не би си позволил. Уби надеждата им, уби вярата им в доброто. Та това бяха същите онези младежи, които през великото лято на 1994 година са се запалили по футбола благодарение на подвизите на Христо. Онези, които по-късно скандираха "Стоичков - президент". В сряда вечерта пак си мислеха същото. Е, почти същото, вместо президент, нещо друго, пак с "п". Което пък не знам дали е вярно, защото, ако вярваме на Дим Дуков, педерастите са осъзнати хора, докато всички вече се съмняват, че Стоичков осъзнава какво прави. В сряда младежкият национален отбор можеше да се класира за първи път от 19 години на някакъв голям форум. Беше близо, всички вярвахме, че чудото е възможно. Не за друго, а защото момчетата надскочиха себе си, за да стигнат до решителната битка. Днес е лесно да кажеш: "Тези нищо не играха". Напротив, играха така, както държавният ни тим не е играл по времето на Стоичков, играха като българи. И плакаха след това, пак в името на България. Затова и публиката се вдигна на бунт, защото за разлика от някои пишман писателчета тя знае къде бяха преди пет месеца тези, които в сряда бяха на крачка да завършат футболното си въстание. Знае, че Станислав Манолев се бореше да не изпадне с Македонска слава, че Пламен Николов и Иво Иванов водеха титанични битки с тарани и халфове от Пазарджик, Бобов дол, Мездра и Гоце Делчев, че Миро Манолов и Иван Скерлев също трупаха опит по сокаците. Знаеше, че Борко Стойчев за 6 месеца е записал едва 36 секунди игра, а Ники Михайлов и Тодор Паланков са имали малко повече, че Коце Хазуров една година не е играл футбол, че преди да получи повиквателна за младежите, Боби Караматев не се беше качвал на самолет. Само че момчетата оставиха всичко това в миналото и се опитаха да направят настоящето си далеч по-приветливо. Почти успяха. Трябваха им само двама души, които да ги поведат. Христо Стоичков обаче ги арестува в Люксембург. Добре, че не ги уби. По стар кюрдски обичай. През 1961 година в Ирак кюрдският лидер Мустафа Берзани вдига въстание, като заповядва: "Ако видите редовни части, гледайте да убивате само командирите. Първо, иракчаните са на практика едни от нас, и, второ, армия без водач не е армия". Е, Стоичков прозря кюрдската мъдрост и остави армията на Сашо Станков без воеводи. Друг е въпросът, че мачът в Люксембург показа, че нито Божинов може да играе с Бербатов, нито пък Чавдар е толкова необходим в момента на мъжете. "Националният отбор е огледалото на българския футбол", провикна се Херо при пристигането на националите вчера. Е гати кривото огледало и въобще Стоичков дали се е поглеждал в него? Ако го направи, ще види, че няма нищо общо с онзи щастлив тип, който радваше нацията. Сега просто завистта го мори жестоко...
|
!
никой не може да върне стилян, кой не е работил за прост българин с пари нищо те знае
Ако все пак успеете в последния момент да изгоните Пет-ков и да го замените с някой вратар който да се казва Трифонов или пък Дверев, тогава имате шанс да паднете с чест само с два или три гола разлика... 
