Внушил съм си, че колонката ми в "Наблюдател" трябва да е точно 700 думи, та навлязох в отдел "После" да я допия - пардон - да я допиша. Освен за българщината, туркщината и негърщината щях да пиша и за корейщината. Тя става тема! Ето как и защо:

Има и трета Корея, има и Азиатска Македония. Всичко има. Сега има две Кореи. Някога имало три: Пекче, Сила и Когурьо. През VII век китайците са съюзили със Сила срещу Когурьо. Половината Когурьо сега е в Северна Корея, другата - в Китай (Манджурия).

Откак Северна Корея каза, че е извършила подземна атомна експлозия, Китай по-строго контролира какво влиза и излиза през корейско-китайската граница (разполовяваща някогашното Когурьо).

Пекин се отнесе резервирано към идеята на САЩ и Япония за строги санкции за Северна Корея. Защо?

Едното обяснение е, че Китай се бои да не бъде залят от гладни севернокорейци, когато режимът в Пхенян рухне. Другото е, че когато това стане, двете Кореи ще се обединят и ще си искат китайската половинка от някогашното Когурьо.

И южните корейци като северните се гордеят с Когурьо и сега гледат на плазмените си екрани как славната когурска кавалерия громи китайските нашественици. Сериалът върви по трите най-гледани южнокорейски телевизии.

Кой е наследник на историята на Когурьо? Китайците или корейците? Ако и когато двете Кореи се обединят, спорът ще се изостри и национализмът ще припламне в Североизточна Азия. Южнокорейците се ядосаха, когато прочетоха в сайта на Китайския център по история монографии, които казват, че Когурьо винаги е било васално княжество на поднебесната империя. Пък корейците учат в час по история, че когурците спуквали от бой китайците. Пък сега китайците им посягат на историята - все едно казват, че кимчи (корейското кисело зеле) е китайско. Прочетох, че южнокорейци демонстрирали, бойкотирали китайските туристически дестинации, един южен кореец сдъвкал китайското знаме и го изплюл пред телевизионните камери.

Колегите в отдел "После" и аз знаем, че каквото и да кажем за Македония и за Когурьо, все ще сбъркаме, затова си мълчим. Макар че съпреживяваме северноазиатските национализми...

Почти толкова дълбоко, колкото светът съпреживява балканските :)