Издателят се вгледа в своя неочакван гост. В пъстрото море на "Пиротска" не би го забелязал, но тук с тази дебела оранжева папка и черен официален костюм приличаше на ескимос с летни кънки.
- Нека да позная! Историята на Украйна в дванайсет тома!
Гостът поклати глава, огледа се като набеден за гонене от "Биг Брадър" и пошушна нещо в ухото на своя домакин. Издателят се засмя толкова искрено, сякаш му обещават безсмъртие.
- И вие твърдите, че това, което ми носите, е неизвестен роман на Шекспир! А имате ли документи, които удостоверяват доброто здраве…
- О, когато е писал романа, Шекспир е бил в цветущо здраве.
- Имах предвид вашето.
- Смятате, че съм луд? Вероятно и аз бих реагирал по същия начин. И все пак става дума за произведение на Шекспир!
- И как се казва въпросният роман?
- "Сганарел".
- О, слугата на Дон Жуан? Но, струва ми се, Молиер вече писа за него.
- И Тирсо де Молина, и Молиер, Моцарт, Хофман, Киркегор, Байрон, Пушкин, Бърнард Шоу, Макс Фриш. Всеки по различен начин. Повечето се впускат в подвизите на Дон Жуан, забравяйки драмата на неговия слуга. Романът е невероятен и толкова актуален, сякаш е писан днес.
- А как се добрахте до него? Сигурен ли сте, че е е автентичен?
- Абсолютно! Разполагам с наброските. За съжаление дванайстият час е ударил, преди да ги довърши. Затова аз собственоръчно дописах романа. Както ви се харесва, но ето и самите наброски..
Гостът извади пожълтял свитък и с треперещи ръце го сложи на бюрото. Разкривените думи досущ наподобяваха почерка на гения от Стратфорд, само че на чист български.
Издателят погледна втрещен съавтора на Шекспир и попита с леден глас:
- Нали не искате да ми внушите, че той е знаел български? Това е абсурд!
- А защо не допуснете, че Шекспир е българин? Готов сте да повярвате, че е жена, творчески тандем от Шотландия или пожарна команда от Уелс, а не сте склонен да допуснете, че е българин? Абсурд значи, така ли?
Гостът грабна папката и я надвеси като нож на гилотина над главата на издателя, който стоеше с вдигнати пред лицето ръце и опитваше да набере с лакът полицията.
- И кое е абсурд? Плешивата певица на Йонеско или трицифрената ми сметка за парно в гарсониера без радиатори? Годо или гладо? Защо абсурдите, които ни заобикалят, вече не учудват никого, защо?
Монологът остана недовършен. Човекът с оранжевата папка скочи през отворения прозорец и това се оказа решаващо. Нямаше документи в себе си, затова за паметника му издателят поръча надпис: "Шекспир II".
На другия ден в издателството влезе висок мъж с бял костюм и дебела зелена папка.
- Какво ми носите? - попита издателят, без да вдига очи от трудно судоку. - Хорор или хайку?
- Неизвестен роман от Достоевски…
- Идиот! - извика издателят.
- Не е "Идиот", а "Братовчедът на Карамазови". Ето наброските…
- Аз съм идиот! - скочи издателят и хукна навън. Пред кабинета чакаха Зола, Сервантес, Чехов. А на улицата едно дете откъсна изписан лист от тетрадката си, сгъна го на самолетче и го пусна да лети. Издателят сграбчи книжната птица, изглади листа и го върна на детето.
- Пази си наброските, малчуган! Човек никога не знае какво може да им се случи след време!
