Една от най-причудливите и модерни за времето си възрожденски къщи в Стария Пловдив е тази на карловския търговец на тъкани Никола Недкович. Син на богата фамилия и с модерно за времето си мислене, той бил изцяло ориентиран към културата и бита на Западна Европа. През 60-те години на 19-и в. построява първия етаж от къщата си в Пловдив и живее там заедно със съпругата си и дъщеря им Елена Недкович.

През 1963 г. е издигнат и вторият етаж на къщата. Днес тя е паметник на културата от национално значение и е първата, на която е направена частична реставрация през 1964-69 г.

Сградата принадлежи към класическите образци на симетричната пловдивска къща. Идеалната симетрия си личи както фасадно, така и в интериора - има еднакъв брой помещения в лявата и дясната половина.

Жилищната част е в центъра на двора, от лявата страна са кухнята и помещенията за прислугата, а стаичката в ъгъла, както и на крепостния зид е миниатюрен клюкарник. Това помещение е било специално място за наблюдение на улицата и съседните къщи. Идеята е била с еркерно изнасяне клюкарникът да дава идеалния контакт с живота навън. Из целия първи етаж, където фамилията е прекарвала по-голяма част от времето си, доминират геометричните фигури. Основен елемент е финото елипсовидно слънце - има го по повечето от вратите.

Дамската стая е решена в зелено. На тавана се виждат халките, където е била окачвана бебешката люлка. Раклата на госпожица Елена Недкович е от 1867 - годината на раждането й. Съседната южна стая е миниатюрна гостна, официалното помещение за гости е на втория етаж.

Интериорът е характерен за пловдивските къщи през Възраждането - елементи от изтока, като миндерът например, се съчетава със западноевропейската мебел. Всичко хармонира с основните елементи на българското - изящните резбовани тавани, изписването на стените. Има три медальона - първият изобразява къща „Недкович" по времето, когато е била още на един етаж. На втория медальон е нарисувана класическа къща от Балканския регион. Третият показва западноевропейска архитектура от онова време.

В деловата стая, където Никола Недкович се е срещал с търговските си партньори, е направен красив стенопис с един доминиращ цвят и линеарно разчертаване. Характерни са вградените долапи, както и прословутата алафранга или ниша, която е имала декоративни функции - в нея се е поставяла ваза с цветя.

Последната стая на първия етаж е трапезарията. Запазено е огнището, използвани са класически чугунени печки с дърва и въглища. Мебелите са съчетание от дърво и пресована кожа. В трапезарията има и миниатюрен иконостас, насочен на изток.

Избата, първият и вторият етаж са свързани и със специално стълбище за прислугата, направен е и отделен вход. Целта е била слугите да внасят храна и съдове, без да ангажират парадния вход. Отделно от това мазето има подземен вход, който минава под плочника и излиза на самата улица. Така Недкович е имал възможност да внася вещи и запаси в избата, без да използва портата.

Централното трираменно стълбище към втория етаж е било за обитателите и гостите. Вътрешните прозорци към вестибюла са фантастична идея от страна на неизвестните и до ден-днешен майстори. Целта е била в къщата да влиза повече светлина.

Резбованите тавани на втория етаж са заменени с фино изписани. Килимите са правени специално по поръчка през 1869 г. Има два килима на Котленската школа, като единият е дълъг 10 метра. В една от спалните може да е види килим от Чипровската школа.

На втория етаж, както повелява правилото на възрожденската архитектура, е големият хол с представителна функция. Той е бил място за срещи с търговски партньори и с официални гости. Тук е т.нар. кьошк - пространство, изнесено с няколко стълби нагоре, където са свирели музиканти. Другата забележителност тук е редкият за България стол, наречен „тет-а-тет", или „столът на влюбените". Запазен е в отлично състояние, без никаква реставрация. Останалите мебели в хола са в стил "ампир".

Първата стая е обзаведена с мебели, купувани от Гданск в края на 19-и век. Тук е и портретът на собственика. В двете спални помещения - моминската и голямата стая, има предмети от края на 19-и и началото на 20-и век. Могат да се видят изящни кенарени тъкани, бельо, пижами и чаршафи от копринен кенар, памук и с фина бродерия.