В огромна част от случаите в България семействата разполагат с едно жилище. Без значение как са го придобили или на какво основание го ползват - дали са го купили двамата съпрузи, дали единият го е получил по наследство, или пък двамата го имат като дарение, или са го придобили по договор за издръжка и гледане. Жилището може и да им е дадено за ползване, примерно от родителите на единия или на другия съпруг.

При всички случаи по смисъла на закона това е т.нар. семейно жилище и се подчинява на определени специфични правила - както при разпореждане с него по време на брака, така и при развод.

Разбира се, ако семейното жилище е придобито по време на брака и е част от съпружеската имуществена общност, то тогава нещата са сравнително лесни. Разпореждането с него става както с всеки общ недвижим имот или отделно право върху него. Общото правило е, че разпореждането - продажбата, замяната, даряването, даването под наем, се извършва от двамата съпрузи. Тоест, трябва да има показана волята и поставен подпис пред нотариуса и на двамата. Може и само единият да го направи, но ако е упълномощен с нотариално заверено изрично пълномощно от другия съпруг.

Възможна е и още една хипотеза, която изобщо не е за препоръчване. При нея единият се разпорежда с общата недвижима вещ и свързаните с нея права - апартамент, къща, вила, земя, право на строеж, на пристрояване или надстрояване и т.н. без знанието на другия. Тук се изпада в сложната ситуация, при която на съпруга, който не знае, му се дава възможност в 6-месечен срок от узнаването на сделката да я оспори пред съд. При това с всички шансове да успее. Така и тримата - двамата съпрузи, а и третото лице, което е придобило имота или правото, ще изпаднат в конфузна ситуация.

Затова е най-добре разпореждането да стане не само със съгласието, но и с подписите на двамата съпрузи. Тези правила важат с пълна сила и за разпореждането със семейното жилище, когато то е част от съпружеската имуществена общност.

Със семейното жилище обаче възникват много трудности, проблеми и специфики,



когато то е лична собственост на единия съпруг



Тези ситуации не са единични. Единият съпруг може да е придобил имота по наследство или чрез дарение, или да го е купил преди брака, или да го е получил по договор за издръжка и гледане. Във всички случаи обаче то е негова лична собственост и той може да се разпорежда с него, както си иска. Ако обаче този имот е семейното жилище, ако семейството живее в него, то тогава съпругът-собственик е силно ограничен във възможността да се разпореди с него, както поиска. Според чл. 23 от Семейния кодекс, "когато семейното жилище е лична собственост на единия съпруг, той може да се разпорежда с него само със съгласието на другия съпруг".

В същата разпоредба е дадена още една възможност. Според нея, "ако липсва съгласие, разпореждането може да се извърши с разрешение от районния съд само ако се установи, че не е във вреда на децата и семейството". Последното означава, че съпругът, който иска да се разпореди с имота, трябва да докаже, че това няма да пречи на децата, че те ще имат къде да живеят и т.н. В противен случай няма никакъв шанс пред съда.

Семейното жилище отговаря на специфични правила и при прекратяване на брака, включително и когато това става с развод. Ако последният е по взаимно съгласие, то нещата са ясни - пред съда трябва да се представи споразумение между съпрузите по много неща, едно от които задължително е как ще става ползването на семейното жилище.

При развод, в който се иска произнасяне по вината, съдът



предоставя ползването на семейното жилище на единия



от съпрузите, ако то не може да се ползва от двамата поотделно. Това е общото правило, като се има предвид какви са имотите в България като големина. И семейното жилище обикновено се дава на родителя, на когото се предоставят родителските права.

Проблем възниква, ако семейното жилище е лична собственост на единия съпруг. Тогава Семейният кодекс разрешава изрично, че ако от брака има ненавършили пълнолетие деца, то съдът и в този случай може да предостави семейното жилище на другия съпруг, "комуто е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява".

Нещо повече. Кодексът позволява на съда да остави семейното жилище на съпруга, на когото се дават децата, дори и ако имотът е собственост на близки на другия съпруг. Макар че това може да стане само за определен от съда срок.

Има и изрично правило, че в тези последни случаи ползването на семейното жилище се прекратява преди срока, ако ползващият сключи нов брак.

При всички случаи, ако от брака, който се прекратява с развод, има ненавършили пълнолетие деца, то съдът е длъжен да се произнесе служебно за семейното жилище.