Една алгебрична, една условна и две геометрични задачи решаваха седмокласниците. Децата масово са се справили с алгебричната и първата геометрична задача. Немалко от тях обаче са се препънали в условната задача за пътуващ автомобил в планинска и равнинна местност, както и във втората геометрична задача. По традиция вторите подусловия се съставят да са по-трудни, за да могат да отсеят най-добрите деца за математическите гимназии.
Резултатите ще бъдат обявени на 4 юли в училищата-гнезда, припомниха от МОН. За хуманитарните профили оценката от изпита по литература се утроява, към нея се прибавя тази по математика, оценката по литература от свидетелството за 7-и клас и още един балообразуващ предмет по избор на училището. За математическите профили редът е същият, но се утроява оценката от изпита по математика. При езиковите гимназии двата предмета имат еднаква тежест - оценките от изпитите се удвояват, прибавят се бележките по двата предмета от удостоверението за 7-и клас. Максималният бал е 36.
От 5 до 8 юли в училищата-гнезда ще се подават документи за участие в първо класиране. Списъците с приетите от този етап ще бъдат обявени до 12 юли. Записването на приетите на I класиране ученици и заявления за участие във II ще се приемат от 13 до 15 юли. До 18 юли ще бъдат изнесени резултатите от второто класиране. Записването за приетите от този етап ще тече от 19 до 21 юли. До 25 юли ще бъдат обявени незаетите след второто класиране места. Между първо и второ класиране децата запазват заетите от тях места и могат да се придвижват само към по-желано от тях училище. При трето класиране предходните места не се пазят, а децата имат право да пренаредят училищата.
ЗАДАЧИТЕ
Задача 1.
а) Да се реши неравенството
(x+1/2)(x-1/2) - 3x(1-x) > (2x - 1)2 - 1/2 (1/2 - 6x)
и да се провери дали числото
а = |3 - 5|. (-2/3*11/2)5
е решение на неравенството.
б) Пътят от град А до град В отначало минава през планинска местност, а след това през равнинна местност. Автомобил изминал пътя от А до В, като в планинската местност се движил със скорост 40 km/h, а в равнината местност - със скорост 60 km/h. Обратният път от B до A автомобилът изминал за 21 min по-бързо, като в равнинната местност се движил със скорост 80 km/h, а в планинската местност - със скорост 50 km/h. Дължината на пътя в равнинната местност е 3 пъти по-голяма от дължината на пътя в планинската местност. Да се намери дължината на пътя от А до В и времето, за което автомобилът е изминал пътя в планинската местност и в двете посоки.
Задача 2. Даден е триъгълник АВС, в който АС>BC, < ACB = y (y е мярката на < ACB) и CL (L принадлежи на АВ) е ъглополовяща на < ACB.
a) Ако y = 60 градуса, < ABC = 3 < BAC и CL - 6 cm, да се намерят ъглите на триъгълник ALC и на триъгълник LBC, разстоянието от т. L до правата АС и да се докаже, че LB < AL.
б) Да се докаже, че < BLC < 90 градуса. През върха C е построена права m, перпендикулярна на CL, която пресича правата AB в т. P. Ако AP = AC + CB, да се намерят (да се изразят чрез y) < BAC и < ABC. При какви стойности на y задачата има решение.
КРАТКИ РЕШЕНИЯ НА ЗАДАЧИТЕ
Задача 1.
а) От неравенството
(x+1/2)(x-1/2) - 3x(1-x) > (2x - 1)2 - 1/2 (1/2 - 6x) след тъждествени преобразувания получаваме неравенство
- 2x > 1, което има решение x< - 1/2; x принадлежи ( - безкрайност, - 1/2)
числото а = |3-5|* (-2/3*3/2)5 = |-2|*(-1)5 = - 2. И тъй като - 2 < - 1/2, то а принадлежи ( - безкрайност, - 1/2) и следователно е решение на неравенството.
б) Означаваме с X дължината на пътя в планинската местност. тогава дължината на пътя в равнинната местност е 3X. Времето, за което автомобилът се е движел от А до B в планинската и в равнинната местност е съответно x/40 и 3x/60. Тогава времето t1, за което автомобилът се е движил от А до В е t1 = x/40 + 3x/60. Аналогично се пресмята и времето t2, за което автомобилът се е движил от В до А - t2 = 3x/80 + x/50. Тъй като t1 > t2 с 21 min r.r 21/60 h, получаваме равенството
t1- 21/60 = t2 и уравнението x/40 + 3x/60 - 21/60 = x/50 + 3x/80.
Оттук получаваме x/4 + x/2 - 7/2 = x/5 + 3x/8 и x = 20.
Тъй като целият път от А до В е 4x, то пътят от А до В е 80 km. Времето, за което автомобилът е изминал пътя в планинския участък и в двете посоки е
20/40 + 20/50 = 1/2 + 2/5 = 9/10; 9/10 h или 54 min.
Задача 2.
а) Означаваме < BAC = x. Тогава < ABC = 3x (черт. а). От x + 3x + 60 = 180 градуса получаваме < BAC = 30 градуса и < ABC = 90 градуса. Тогава ъглите на триъгълник LBC са: < LBC = 90 градуса, < BCL = 30 градуса и < BLC = 60 градуса. Ъглите на триъгълник ALC са: < LAC = < LCA = 30 градуса, а < ALC = 120 градуса. Нека L1 принадлежи на AC и LL1 е перпендикулярна на AC. Тогава LL1 е катет в правоъгълния триъгълник LL1C и лежи срещу ъгъл от 30 градуса. Оттук следва, че LL1=3 cm. Тъй като LB е катет в правоъгълния триъгълник LBC, a LC е хипотенуза, то LB < LC. В равнобедрения триъгълник ALC AL = LC и оттук следва, че LB < AL.
б) Означаваме < BLC = y (черт.б). Тъй като щ е външен ъгъл за триъгълник ALC, получаваме y = a + Y/2 = a + 180 - (а + b)/2 = 2a + 180 - a - b/2 = 90 + a - b/2 < 90 градуса. Тъй като a-b< 0 ( от АС > BC следва, че b>a, а a - b < 0). От CL ъглополовяща на < ACB следва < ACL = < BCL = y/2 (черт. в). Тъй като m е перпендикулярна на CL, то < BCP = 90 - y/2. Тогава
УКАЗАНИЕ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА ПИСМЕНИТЕ РАБОТИ
Крайната оценка на всяка писмена работа се определя по формулата:
O = 2 + 0.25k, където k е броят на получените точки.
Разпределение на точките:
Задача 1.
б)
Задача 2.
а)
б)
а) Да се реши неравенството
(x+1/2)(x-1/2) - 3x(1-x) > (2x - 1)2 - 1/2 (1/2 - 6x)
и да се провери дали числото
а = |3 - 5|. (-2/3*11/2)5
е решение на неравенството.
б) Пътят от град А до град В отначало минава през планинска местност, а след това през равнинна местност. Автомобил изминал пътя от А до В, като в планинската местност се движил със скорост 40 km/h, а в равнината местност - със скорост 60 km/h. Обратният път от B до A автомобилът изминал за 21 min по-бързо, като в равнинната местност се движил със скорост 80 km/h, а в планинската местност - със скорост 50 km/h. Дължината на пътя в равнинната местност е 3 пъти по-голяма от дължината на пътя в планинската местност. Да се намери дължината на пътя от А до В и времето, за което автомобилът е изминал пътя в планинската местност и в двете посоки.
Задача 2. Даден е триъгълник АВС, в който АС>BC, < ACB = y (y е мярката на < ACB) и CL (L принадлежи на АВ) е ъглополовяща на < ACB.
a) Ако y = 60 градуса, < ABC = 3 < BAC и CL - 6 cm, да се намерят ъглите на триъгълник ALC и на триъгълник LBC, разстоянието от т. L до правата АС и да се докаже, че LB < AL.
б) Да се докаже, че < BLC < 90 градуса. През върха C е построена права m, перпендикулярна на CL, която пресича правата AB в т. P. Ако AP = AC + CB, да се намерят (да се изразят чрез y) < BAC и < ABC. При какви стойности на y задачата има решение.
КРАТКИ РЕШЕНИЯ НА ЗАДАЧИТЕ
Задача 1.
а) От неравенството
(x+1/2)(x-1/2) - 3x(1-x) > (2x - 1)2 - 1/2 (1/2 - 6x) след тъждествени преобразувания получаваме неравенство
- 2x > 1, което има решение x< - 1/2; x принадлежи ( - безкрайност, - 1/2)
числото а = |3-5|* (-2/3*3/2)5 = |-2|*(-1)5 = - 2. И тъй като - 2 < - 1/2, то а принадлежи ( - безкрайност, - 1/2) и следователно е решение на неравенството.
б) Означаваме с X дължината на пътя в планинската местност. тогава дължината на пътя в равнинната местност е 3X. Времето, за което автомобилът се е движел от А до B в планинската и в равнинната местност е съответно x/40 и 3x/60. Тогава времето t1, за което автомобилът се е движил от А до В е t1 = x/40 + 3x/60. Аналогично се пресмята и времето t2, за което автомобилът се е движил от В до А - t2 = 3x/80 + x/50. Тъй като t1 > t2 с 21 min r.r 21/60 h, получаваме равенството
t1- 21/60 = t2 и уравнението x/40 + 3x/60 - 21/60 = x/50 + 3x/80.
Оттук получаваме x/4 + x/2 - 7/2 = x/5 + 3x/8 и x = 20.
Тъй като целият път от А до В е 4x, то пътят от А до В е 80 km. Времето, за което автомобилът е изминал пътя в планинския участък и в двете посоки е
20/40 + 20/50 = 1/2 + 2/5 = 9/10; 9/10 h или 54 min.
Задача 2.
а) Означаваме < BAC = x. Тогава < ABC = 3x (черт. а). От x + 3x + 60 = 180 градуса получаваме < BAC = 30 градуса и < ABC = 90 градуса. Тогава ъглите на триъгълник LBC са: < LBC = 90 градуса, < BCL = 30 градуса и < BLC = 60 градуса. Ъглите на триъгълник ALC са: < LAC = < LCA = 30 градуса, а < ALC = 120 градуса. Нека L1 принадлежи на AC и LL1 е перпендикулярна на AC. Тогава LL1 е катет в правоъгълния триъгълник LL1C и лежи срещу ъгъл от 30 градуса. Оттук следва, че LL1=3 cm. Тъй като LB е катет в правоъгълния триъгълник LBC, a LC е хипотенуза, то LB < LC. В равнобедрения триъгълник ALC AL = LC и оттук следва, че LB < AL.
б) Означаваме < BLC = y (черт.б). Тъй като щ е външен ъгъл за триъгълник ALC, получаваме y = a + Y/2 = a + 180 - (а + b)/2 = 2a + 180 - a - b/2 = 90 + a - b/2 < 90 градуса. Тъй като a-b< 0 ( от АС > BC следва, че b>a, а a - b < 0). От CL ъглополовяща на < ACB следва < ACL = < BCL = y/2 (черт. в). Тъй като m е перпендикулярна на CL, то < BCP = 90 - y/2. Тогава
УКАЗАНИЕ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА ПИСМЕНИТЕ РАБОТИ
Крайната оценка на всяка писмена работа се определя по формулата:
O = 2 + 0.25k, където k е броят на получените точки.
Разпределение на точките:
Задача 1.
| а) разкриване на скобите (x+1/2)(x-1/2); - 3x(1-x); (2x - 1)2; - 1/2 (1/2 - 6x) | Съответно 4 по 0.25 = 1 т. |
| - извършване на приведение | 1 т. |
| - решаване на неравенството -2x > 1 | 0.75 т. |
| - пресмятане на a = -2 | 0.75 т. |
| - определяне, че a = -2 е решение на неравенството | 0.50 т. |
| - въвеждане на неизвестно | 0.25 т. |
| - изразяване на пътя в планинската местност и на пътя в равнинната местност | Съответно 2 по 0.25 = 0.5 т. |
| - изразяване времето за движение от A до В ( в планинската местност и в равнинната) | Съответно 2 по 0.25 = 0.5 т. |
| - изразяване времето за движение от В до А ( в планинската местност и в равнинната | Съответно 2 по 0.25 = 0.5 т. |
| - съставяне на математическия модел | 0.75 т. |
| - решаване на уравнението | 0.75 т. |
| - определяне на дължината на пътя от А до В | 0.25 т. |
| - намиране на времето за движение в планинската местност | 0.50 т. |
Задача 2.
а)
| - съставяне на уравнение за ъглите на триъгълник ABC | 0.50 т. |
| - намиране на < ABC и < BAC | Съответно 2 по 0.25 = 0.5 т. |
| - намиране ъглите на триъгълник ALC | 0.50 т. |
| - намиране ъглите на триъгълник BCL | 0.50 т. |
| - доказване, че LL1 = 1/2CL (L1 принадлежи към AC, LL1 е перпендикулярна на AC) | 0.50 т. |
| - намиране на LL1 | 0.25 т. |
| - доказване, че LB < LC и LC = AL | Съответно по 0.5 и 0.25 = 0.75 т. |
| - доказване, че LB < AL | 0.50 т. |
| - доказване, че < BLC < 90 градуса | 0.50 т. |
| - доказване, че m е ъглополовяща на външен ъгъл при върха C | 0.5 т. |
| - построяване на AC + CB = AB1 (B1 принадлежаща към AC и C е между А и В1) | 0.25 т. |
| - доказване, че < APB1 = < AB1P = 90 - x/2 ( < PAB1 = x) | 0.25 т. |
| - доказване, че триъгълник BPC е еднакъв с триъгълник B1PC | 0.25 т. |
| - доказване, че < PBC = x + y | 0.25 т. |
| - получаване на x + y = 90 - x/2 | 0.25 т. |
| - намиране на < BAC = 60 - 2/3y | 0.25 т. |
| - намиране на условия за съществуване на < BAC | 0.50 т. |
| - намиране на < ABC = 120 - 1/3y | 0.25 т. |
| - намиране на условия за съществуване на < ABC | 0.50 т. |
| - доказване, че 0 < y < 90 | 0.25 т. |













