Наложи се да хвръкна до Париж да купя бикини за мойта Цуци. Взех и Орангутана да ги пробва, че да не се изложа с размера - на бодигарда обиколката на главата е точно колкото ханшът на мойта, значи, ако бикините не му стягат на ушите, всичко е както си трябва.
Спряхме ние на летището и му викам на момчето:
- Орангутан, лети ми се през новото летище, оттам ще минем.
Отиваме при некакъв бастун и го питаме готово ли е новото летище. Онзи ни вика:
- Почти е готово!
Добре, обаче аз се сетих, че му имаше нещо, и викам:
- Абе, чакай, не му ли падна таванът преди време?
- Моля, моля, таванът падна точно по план! - наду се бастунът.
Орангутана тръгна да му отвинтва главата, обаче аз го спрях.
- Нов таван сложихте ли? - попитах го.
- Не е нужно да се слага нов таван! - каза онзи нежно.
- Стига, бе! - плеснах се там, където на другите хора им е челото. - Летище без таван! Не мога да се сетя да съм виждал такова! От мен да го знаеш, мой човек - по света много държат на таваните!
Онзи си записа нещо, после каза:
- Отказахме се от него, понеже все пада.
- Разумно - намигнах на Орангутана.
Моят човек тръгна да сгъва на четири бастуна, обаче аз го спрях, обясних му, че трябва да се смее. В това време другият се свести, пи вода и продължи, откъдето прекъсна:
- Освен това икономически по-изгодно е да няма таван, а вместо това на пътниците, посрещачите и изпращачите да се раздават чадъри.
- А, това е много интересно! Как така чадъри?
- Влиза някой в чакалнята, дава му се чадър, тръгва си - сдава чадъра на съответното гише "Чадъри". Вместо да се влагат пари за нов таван, който да замени рухналия и след време да рухне на свой ред, вместо да се потрошат милиони - стотина-двеста чадъра по 5 лева бройката решават идеално проблема.
Хареса ми и му го казах:
- Евала! Обаче милионите за чадъри ще минат през мойте фирми!
- Ама какви милиони, двеста чадъра по 5 лева... - почна онзи, обаче Орангутана почна да му сменя местата на ръцете и краката и се разбра, че милиони ще се намерят.
- Друго има ли? - попитах го.
- Има! - бързо каза бастунът. - Така летището ни става атракция и самото то се превръща в желана туристическа дестинация. Аз смело мога да прогнозирам, че милиони туристи от цял свят ще летят до летище София само и само да се разходят из чакалнята с чадър в ръка, да си купят плетени на ръка вълнени чорапи и мускалче розово масло, след което ще отлитат обратно по родните си места.
- Евала! Обаче плетените на ръка вълнени чорапи и мускалчетата ще минат през мойте фирми!
Онзи кимна и се провлачи по корем да търси лекар, а ние с Орангутана тръгнахме към самолета, щото новото летище как да е, обаче рожденият ден на мойта Цуци е утре и мърдане няма...
