Не че американците не правят и добри филми за войната - извън програмата за финансиране на Пентагона, - но в последните петнайсетина години руското военно кино беше започнало да ни липсва. И макар че Фьодор Бондарчук е син на Сергей ("Те се сражаваха за родината") и посвещава филма на баща си, неговият "Девета рота" не е точно представител на старата школа.

Първи впечатляващ факт: нито един от титулярите в главните роли, включително режисьора, не е ходил войник. Втори факт: "Девета рота" е заснет с бюджет от 9 милиона долара и към момента е най-касовият съвременен руски филм, надминавайки заслужено резултатите на "Нощна стража" и "Турски гамбит". Трето - извън модерния клипов монтаж и изпипаните по холивудски специални ефекти филмът впечатлява със своята искреност.

В "Девета рота" има и патетика, и пропаганда, но има и други страни на фронтовия живот, за които в съветското кино се говореше само под сурдинка - ВПЖ (военно-полевите или "временнополеви" жени), "давай остограмится перед выступлением" и т.н. неща от живота. Самата история е донякъде истинска - 9 рота на 345 гвардейски парашутно-десантен полк е най-легендарното подразделение на Съветската армия в Афганистан. Наричали са я "наказателната рота" - основно в нея са попадали отявлени бандити и бивши малолетни престъпници. Действието се развива през 1988 и началото на 1989 г., в последните дни преди изтеглянето на съветските войски, на отдалечената кота 3234. Войната свършва, но момчетата от "деветката" жертват живота си нахалост, защото новината не е стигнала до тях.

Във филма на Бондарчук няма звезди. Актьорският екип е съставен от млади момчета, които печелят симпатии именно с ансамбловото си "съчетание". Открояват се изпълненията на режисьора (Хохол), Михаил Пореченков (Дигало) и Ирина Рахманова в ролята на ВПЖ - една Мария-Магдалена на съветско-афганистанската граница.

Сниман в Крим и Узбекистан, "Девета рота" си има и спиращи дъха пейзажи, и купища пиротехника, и масовки, и впечатляваща операторска работа на Максим Осадов. Като за начинаещ Бондарчук е постигнал впечатляваща плътност и атмосфера; може би защото е имал добри учители и учебници: от "Апокалипсис сега" и "Ловецът на елени" до "А утрините тук са тихи".

Грешката, която можете да направите с "Девета рота": заблудени от руския му касов успех, да го третирате като поредния блокбъстър от програмата на "Арени"-те. Оставете ги тия пуканки на мира - гледайте.