Случва се рядко, особено в последните години на холивудски пост и стари DVD-та: филм да изтръгне възторжено "еха-а" от зрителското гърло. Но ето го и него. Той се нарича The Departed. Българският разпространител го е кръстил с творческото "От другата страна". Режисьор е Мартин Скорсезе.

Рецензията спокойно би могла да приключи тук. Но тогава страницата във вестника ще трябва да излезе празна, а пък зрителят да даде 6 лева за билет на доверие и да се включи (или пък да не се, но засега не познавам такъв) във всеобщата възхита от киното, каквото трябва да бъде, пък напоследък все по-рядко е.

"От другата страна" е първокласно кино. Работа на стар майстор, който работи с правилното платно (добър сценарий), с правилните боички (добри актьори) и не му е нужно нищо друго, за да създаде шедьовър.

Възторжените критики варираха от "най-добрият Скорсезе след "Казино" до "най-добрият Скорсезе след "Добри момчета". Тези коментари са провокирани от факта, че след две мащабни, но недотам убедителни исторически платна ("Бандите на Ню Йорк" и "Авиаторът") режисьорът се връща на твърда земя. Сюжетите за многоликата съвременна мафия му идват отръки и какво от това, че действието този път се развива в Бостън, а не в родния му Ню Йорк; какво от това, че сценарият идва от далечния Хонконг - резултатът е фантастичен, хомогенен, вълнуващ и майсторски филм. От онези, които "вече не се правят".

"От другата страна" е за две ченгета: кариериста Колин Съливан (Мат Деймън), отличник на Специалния разузнавателен отдел, и израсналия на улицата костелив орех Били Костиган (Леонардо ди Каприо). Свързващото звено между тях е ирландският баш гангстерски бос Франк Костело, изигран по неописуем начин от застаряващия Джак Никълсън.

"От другата страна" е филм за предателство, лоялност и изкупление, в който никой не е какъвто изглежда. Добрият не е добър, лошият не е лош, бруталното насилие не е просто страшно, а абсурдно забавно. Ченге, внедрено в мафията, и мафиот, внедрен в полицията - истината за двамата, и то твърде късно, ще разбере само психиатърката (Вера Фармига - запомнете това име, ще ви потрябва по-нататък).

Скорсезе е гениален разказвач: той води историята си толкова добре, че чак сам си вярва. Два часа, тридесет и две минути минават като миг. В диалога на Уилям Монахън присветват иронични проблясъци. Ди Каприо, все едно колко го мразите, прави изключителна роля и е достоен спаринг на великия Джак. Мат Деймън не може да му стъпи на малкото пръстче, но те двамата с Марк Уолбърг са там за друго - да внасят автентизъм с бостънския си акцент. Мартин Шийн, Рей Уинстън и Алек Болдуин са само част от големите актьори, счели за чест да изиграят дори поддържаща роля под ръководството на 163-сантиметровия титан Скорсезе. Оперни арии се редуват с Gimme Shelter и Let It Loose на "Ролинг Стоунс". Финалната престрелка в асансьора е 24-каратово филмово злато. Класика.

Вместо финални надписи - една добра и една лоша новина.

Лошата: Скорсезе нещо се е нервирал на Холивуд и обеща, че това ще е последният му високобюджетен филм за мейджърско студио. Тъй че "От другата страна" може да бъде разглеждан като лебедова песен.

Добрата: след 5 безплодни номинации и демонстративно пренебрежение от страна на Академията, работата отдалеч намирисва на "Оскар" за режисура. Този път със сигурност има защо.