Като го прочетох във вестниците, много се възмутих. И веднага звъннах на един познат депутат.

- Ало! - викам. - Какво правите вие, бе?! Как може да гласувате такава дивотия?!

- Ало! Коя точно дивотия имаш предвид?

- Ей тая - казвам, - дето запазихте дипломатическите паспорти на булките си! За кво им са? От къв зор трябва да ви придружават, като се шляете вие из чужбината?

- Успокой се - прекъсва ме той. - Сега ще ти обясня! Първо - казва, - как един депутат, като отиде примерно в Милано, ще купи там на жена си ботушки, ако тя не е с него, за да ги премери? И да си избере модел, цвят, височина на токчето? Трябва си паспорт!

Това било първото.

- Второ - казва, - някои колеги имат едни женички... Както пише класикът на българската литература Елин Пелин - шавръкливи... Как да отидеш командировка в чужбина и да оставиш тука шавръкливата си жена сама? Ми то парламентът ще се напълни с рогоносци! Ти би ли желал да имаш парламент от рогоносци?

Съгласих се, че не бих желал.

- Трето - продължава той, - някои от колегите също са шавръкливи. А в чужбина какво е - да не ти разправям! Париж! Столица на разврата! Ми прати там такъв депутат, да видиш какво става! Затова трябва да го придружава съпругата му - да го държи под око и изкъсо! А има и депутати, дето си нямат мярка в пиенето. Ако не е жена му до него да му брои чашките, кой знае какви ще ги надроби! Ще го покани примерно Ангела Меркел на вечеря, а той ще се натряска, ще вземе да й намига и да й припява любимата си песен "Сто патрона ще ти вкарам!" А Ангела, знаеш, идвала е на море в България, поназнайва български, ще стане скандал, оня кретен ще изложи страната! Ти искаш ли такава излагация за страната?

Казах, че в никакъв случай не искам такава излагация за страната. Обаче попитах:

- Булките - добре, ама защо и децата ви да имат дипломатически паспорти?

- Е, как защо?! - учуди се депутатът. - Ами ако си оставя детето тука, докато аз и жената сме в чужбина, то, милото, нали е без надзор, или кола ще открадне, или ще напердаши някой полицай, или ще вземе да изнася танцьорки за остров Ибиса! Старо българско правило е това - над детето непрестанно да тегне бащиният контрол! А и друго! - досети се. - Нали нашите деца след година-две, дето се вика - утре-вдругиден, и те ще станат депутати! Нека събират покрай нас опит, нека се учат! Прав ли съм?

Е, убеди ме. Просто ме убеди! Когато ти се обяснят така логично нещата...