Начи писнало ми е, докато ме вози Марто, шофьорчето, у беемвето да ги слушам разните режисьори и други такива, като плачат по некое радио, че бизнесо мисли само как повече да се нагуши и изобщо не му пука, че културата требвало най-всеотдайно да бъде подпомагана. Нищо такова!

Начи реших около големата промоция на новата ми птицекланица у Невестулкино да земем и да спонсорирам балето "Лебедово езеро". Викам си, кво толкова - ше фърлим сто-двеста хиляди, яка кланица дигнах, нека сега и културен, нали, празник стане по случайо. Щото, като се замисли човек, бе, и у едното, и у другото се за птички става дума. А към балето, така, кво да ви кажем, имам си едно привличане към него още от пубертето. Искам да кажем балерините! Сещате се! Начи като даваха едно време балет, целият режим на кино отиваше, тренер по лагерите от телевизоро не можеше да ме отлепи.

И водат ми режисьоро, дето е шефо. То па един режисьор - главата му като билярдна топка, плешив, та чак полиран. Счетоводитело ми Пенчо, дето по-голема брада има и от патриархо, у джоба си го слага по културен вид. Седаме значи и аз му викам:

- Така и така, във връзка с новата ми кланица реших да ви изспонсорирам да представите балето "Лебедово езеро".

А той, Панов се казва, като бърчи чело:

- Моля ви, недейте така откровено да свързвате двете неща! Все пак Пьотър Илич Чайковски!

- Ма, господин Панов! - викам му. - И Леонид Илич Брежнев кланицата е супер! Осем милиона ми струва!

И понеже, нали, печен съм вече у сделките, проверил съм за какво става дума у езерото, поставям му и аз некои дребни изисквания. Щото кой плаща, нали така! Култура, ама и тя се подчинява на законите на бизнесо. А и кво толкова искам? Нищо работа! Викам му:

- Господин Панов, не може ли, като затанцувате, насред лебедовото езеро, така, да има и два-три гейзера! Начи подскачат си момичетата, сичко си е наред и само от време на време, "Пуууф", у далечината гейзер пуска пара и вода. Инсталацията, дето ше ги фърля, колкото и да струва, не я мислете - купувам я и я дарявам на театъра.

Гледам го режисьора, зеха ръцете му да треперат, темето му зафана да се зачервява като печка с керамичен плот, а очилата му така се запотиха, че направо матови станаха.

- Вижте сега! - викам му. - Това не е, нали, некакво мое глезотене. Половината продукция ше я изнасяме у Исландия. За шест години напред договор сме сключили. На премиерата специално ше поканим мойо партнер, Кнут Олсен, най-големата верига у Рейкявик за пилета на грил е негова! Представяте ли си какъв кеф ще му стане, като го види лебедовото езеро целото у гейзери!

Леле, като скочи оня тъпанар, режисьоро, като фръкна, се едно отдолу нещо, нали, забодоха му го! Тресна копелето вратата, така я удари, че алармата като заклана запищя, та охраната едвам я озаптих:

- Манете го! - викам им. - Човек на изкуството е, не носи на бой!

Кажете сега как де се оправяме с тия? Ти искаш пари да му дадеш, културата да подпомогнеш, а той се дуе, вратата ти от пантите ше откачи!

Гейове и малоумници, от мене да го знаете!