Русенци ще трябва да купуват винетки, за да стигнат до гробищата, до лозето и до вилата. Прочетох преди време тази новина и оттогава мира нямам.

Брей, какво нещо! Хайде, лозето и вилата са си извънградски работи, защото ако бяха в града, нямаше да са лозе и вила, ами нещо друго, градско. Обаче пък да се плаща, за да се иде, да не дава господ, до гробищата? Че то така и визи за посещение на това печално място може да се въведат!

В крайна сметка не издържах и хайде в Русе. Застанах пред общината и щом се появи някакъв отвътре, го придърпах за дружески разговор, така му и казах:

- Я, ако обичате, елате да разменим две приказки!

- Ние хубаво ще разговаряме, ама вие елате по-насам, че сте без винетка - каза ми той и ме придърпа към себе си.

- Танго ли ще танцуваме! - процедих язвително, мъчейки се да се дръпна от общинското тяло.

- Не, където сме стъпили, е градска улична част и може без винетка, а пък ето там, където вие бяхте стъпили, е извънградска пътна мрежа и трябва винетка. Добре, че не ви видя някой контролен орган!

Веднага спрях да се дърпам. Попитах:

- Как е възможно една и съща улица, обаче тук е градска част, а там - извънградска?!

- Може, защото нямаме пари за поддръжка - обясни местният. - Затова стеснихме територията на града до ето тези две тротоарни плочки пред общината.

- Защо точно две плочки? - поинтересувах се.

- Това е възможният минимум. Все пак идват важни хора на посещение, чужденци, големци, трябва да ги посрещаме както подобава. Едната плочка е да стъпи кметът и да посреща, другата плочка е за госта, да стъпи той и да се ръкуват двамата пред медиите и ликуващите граждани на крайдунавската перла.

- А те къде са стъпили? - засякох го като рибар.

- Където си искат, само трябва да са с винетки - измъкна се той ловко като стар, препатил сом.

- Ами ако високият гост дойде в общината със съпругата си? - изложих конкретен казус.

- Често пъти става така - сподели той. - Тогава гостът я държи на ръце като булка, а пък кметът маха с две ръце и за него. Понякога, особено чужденците, държат съпругите си на рамене "на конче". Ако гостът не може да я вдигне, кметът я носи, пък той маха.

Общинският си погледна часовника и обобщи:

- Досега не е имало случай да не се справим с посрещането.

- Браво на вас!

- А също така ни бива и в изпращането - допълни моят домакин и ми посочи пътя към гарата.