През последните три петилетки, че и отгоре, 10 ноември все е бил ден за равносметки - социално-политически, гео-климатични или пространствено-времеви - все тая.

Най-ревностните равносметкаджии станаха вестниците - изчезнаха "Работническо дело" и "Отечествен фронт", но какво се появи на тяхно място? На 10-и сме чели за мъка по миналото, за всенародни веселия, едновременно за надежда и страх от светлото бъдеще...

Специално внимание обръщаме на "Новинар", който е леко скаран с аритметиката, но силен в политическата подготовка. Той е открил поразителна прилика с дните отпреди демокрацията. "За последните 16 г. (колко? - б. пр.)... чак нещо много да се е променило, не е: председател на парламента - Пирински, премиер - Станишев, кмет на града - Борисов. Всички те - свързани някак с бившия Първи. Днес няма Първи, има Първанов. Демек - коя година сме?! - с горчива ирония се самоанкетира вестникът. 2006 сме, ама в туй малко текстче на пет места пише за изминали 16 години от оня Десети (1989). Ей, да не е писано миналата година това - нещо свежо втора прясност? Точно преди една година Бате Бойко положи кметска клетва, Станишев и Пирински бяха на постовете, на които са и днес...

"Монитор" най-безпардонно съобщава: "Наравно сме с Тонга по човешко развитие". Това е по една класация за индекс на човешко развитие. Разясненията придават още мрачност, понеже се оказва, че напоследък даже сме просперирали и сме настигнали тихоокеанското кралство. По този повод "БСП ще вдига пенсиите от януари" ("24 часа"). Треперете индекси! Ще вземем следващите 17 години за 16 и ще се изравним по човешко развитие със Свазиленд! А по тутурутки на глава от населението вече сме свръхразвити ("Новинар"): "GSM абонатите - повече от населението"...

Тогава бе петък, 10 ноември 1989-а, вчера бе петък, 10 ноември 2006-а... Не бой се, народе, историята се повтаря като фарс.