В събота отиде на гробищата, но времето беше така гадно, а и толкова хора му поднасяха пластмасови чинийки с хляб и жито и чашки с коняк (знаеше, че не се отказва), че се вкисна от студ, алкохолът го хвана и не му остана нищо друго, освен да се прибере вкъщи и да се наспи.

Проспа и неделята. Стана към обяд, стопли си съботно кафе, попрегледа бележките си по делото, което водеше в защита на един нещастник, дето се съдеше с бившия си наемател, доскуча му и пак придремна.

В понеделника рано напълни чантата и се отправи към кантората. Беше решил да не си дава много зор и да си остави време да отскочи до някой от хипермаркетите да напазарува за предстоящия си имен ден. Ако дойде някой - дойде, ако не - не. Мина през тунела в търговския дом, кимна на един колега, който не държеше кантора, а приемаше и изслушваше клиентите си в едно от кафенетата, където креслата бяха по-широчки, после се изкачи по простърганото стълбище, сви покрай няколко овехтели некролога, спря пред вратата на стаята си и пъхна ключа в бравата. Пред съседната врата негова колежка ровеше в чантата си, а зад нея пристъпваше от крак на крак някакъв клиент. Вътре се сети за любимата си основна разлика между мъжа и жената - дето мъжът си подготвял ключовете още на тротоара, а жената - в последния момент.

Закачи си палтото. Телефонът му иззвъня. Седна зад бюрото, придърпа празен лист - да запише какво ще пазарува за вдругиден. Телефонът продължи да звъни. Бръкна в джоба, извади цигарите. Телефонът не спря. Стана, отиде до чантата, намери запалката, пак седна. Телефонът звънеше. Запали, изпусна с огромно удоволствие - мъчеше се да не пуши, преди да стигне в кантората - дима към лампата. Кога ли ще я измия тая крушка, запита се. Телефонът не млъкваше. Комуто трябвам, ми знае мобилния, помисли си. Телефонът започна да се зачервява от звънене. Най-сетне вдигна допотопната слушалка:

- Слушам - произнесе, процеждайки дима.

- Адвокат Архангелов ли е насреща - произнесе женски, но недотам глас.

Този глас отнякъде го познавам, надълго и нашироко съм разговарял, заинтригува се. Напоследък не толкова, но преди, преди... преди година например, помисли си и рече:

- Същият. Май отдавна не сме се чували.

- Не си спомням да съм ви чувала - произнесе почти грубо гласът отсреща. - Но вие мен със сигурност.

- Кажете - опита се да измъкне още няколко думи адвокатът, но оная го пресече:

- Чувала съм, че сте - и аз съм била в системата - един от най-добрите...

- От младеж съм си такъв - пак се опита да се пошегува адвокатът с надеждата, че му се обажда старо гадже от университета.

- ...по воденето на дела за клевета - продължи тя. - Предлагам да се срещнем в сладкарницата на "България", по средата ми е на мен и на вас. След десет минути.

След десет минути като стар хитрец първо мина пред огромната витрина на сладкарницата, спря и заоглежда насядалите вътре посетители. И я забеляза тутакси. Спомни си и откъде я познава, и защо той я е бил чувал, а тя него не. Ами да, миналата година... Махна с ръка, на себе си, не на нея, след което продължи напред по жълтите павета. На площада спря, погледна наляво, после надясно и там, на паметника, му се стори, че пише: "На българските депутати от признателните пезевенци". Изтри си очилата, видя, че пише нещо друго, после махна на едно такси и рече: "Към Кауфланд. И по-бързо!"