----------

В киното Доков има 12 роли, включително в сръбската продукция "Сватба в с. Гуча" с Емир Костурица и в италианския филм "Екзодус" с Моника Гуериторе. На фестивала на българското игрално кино във Варна през 2006 г. получи "Златната роза" за мъжка роля във филмите "Разследване" и "Обърната елха".

През настоящата година Красимир Доков чества своята 50-годишнина и 25-годишнината си на театралната сцена.

--------

- Вие наскоро получихте награда за мъжка роля "Златната роза" за участието си в два български филма. Очаквахте ли наградата?

- Не. Аз дори не бях във Варна.

- Как ще коментирате ролите си - единият самоубиец, другият убиец?! Натоварен ли е съвременният българин?

- Мисля, че е много натоварен и почти никой не му обръща внимание на всякакво ниво. Все пак ние живеем в една общност. Героят ми от „Обърната елха" е изхвърлен от армията на средата на своите сили; работи на ферибот; няма никаква радост, няма близки; през цялото време гледа изтърбушената синагога до тях. Животът около него е смазващ и в крайна сметка се самоубива. Самата безизходица, която е в момента, кара хората да мислят негативно и в такива мрачни краски. Ето в синагогата, където трябва да има служби, тя е разрушена и се използва за сеновал. Когато ние снимахме в порутената синагога, долу по земята бях пръснати спринцовки на наркомани. Това е реалното положение. Героят ми е човек, на когото отвсякъде са му отрязани пътищата и за жалост той е оставен на този самотен остров на мъката. За него важи мисълта на Емил Чоран: „Светът е най-доброто място за практикуване на отчаянието". Може би има изход, но все пак човек трябва да го види, за да продължи.

- В „Разследване" пък героят ви е братоубиец. Само по този начин ли се лекува болката от пренебрежението?

- Навлязох доста дълбоко в тази материя на убийства, самоубийства; на изследване на всякаква интервенция, независимо външна или вътрешна, и стигнах до извода, че всеки може да стигне до там. Трябва да не се премълчават болките. Колкото по-рано човек си признае това, а не да потиска болката, както моят герой години наред потиска неприязънта към брат си, защото майка му го е пренебрегвала. И тя расте от ден на ден, докато в един миг избухне и се случи непоправимото. За съжаление през последните петнадесет години узнахме за доста подобни случаи.

- Смятате ли, че българинът е затворен човек?

- Да. Той винаги стои някъде по средата. Не предприема нищо. Чака нещо отвън, за да покаже на какво е способен. Ненапразно българинът в чужбина се реализира професионално. Има нещо обречено в тази държава и в тия Балкани. Ние робуваме на чуждото. Не си помагаме взаимно. Склонни сме към скептицизъм. Черним себе си, един друг се черним. Трябва по-весело да гледаме, по-емоционално. Много сме затворени и тъмното винаги избива. Злото предхожда доброто. Невежи сме за състоянието на душата ни и оттам натрупваме много страдания.

- Вие вярвате ли в предопределеността?

- Героят ми от „Разследване" казва за Бога: "Подмазвам му се, но винаги го гледам в очите." Има предопределеност според мен и човек, каквото и да направи, се случва това, което е написано сякаш. Но се осъзнава след много време.

- Значи ние сме пионки в ръцете на някаква по-висша сила?

- Човек не е господар на съдбата си. Какво може да направи? Може да премества някои неща в пространството.

- Значи няма избор?

- Освен в рамките на някаква предопределеност. Още има неизследвани неща у човека, само десет процента от мозъка му се използват. Ако се включи целият капацитет, може и да се променят нещата за по-добро.

- Забелязахте ли новата вълна в българското кино? Дали има надежда българското кино да се възроди?

- Има дори като количество филми. Сега се правят разнообразни филми, точно в това многообразие ще се роди нещо хубаво. Киното ни доказа, че може да се рискува с по-млади хора. Страшно е, когато това са хора по на 50 години и имат само 2-3 филма зад гърба си. Аз от 1982 до 2003 г. имам само 3 филма. През тези години бях спрял да се развивам. През 1994 напуснах театъра, занимавах се с бизнес, а от 2003 г. досега съм играл в 12 филма и разбирам, че професионализмът на актьора се усъвършенства с повече изяви и различни роли.