Копче не могат да ни кажат за умението ни да съхраняваме българщината. Няма да се претопим културно с падането на границите и усвояването на европейски навици... Тия, дето дрънкат, че се обезличаваме, не знаят какво говорят.

Примерно - прословутите ракиджийски казани как преминават във вид, удобен за европействане. Тема на "Монитор".

"Всеки селски евроказан - с програмист и счетоводител", църцори на висок градус вестникът. Колегите са преценили, че който е налагал изискванията, не е бил на казан. Прякото съблюдаване на казанните правилата няма да е на високо европейско ниво - жалко. Контрольори ще са митничарите, а те знаят, че казанджии с познания за xml формат няма чак толкоз много. Щото на дискети трябвало да се води отчетността на казана. Друго изискване към "малките обекти за дестилиране" е наличието на дебитомер. Цената на уреда обаче (5000 лв. за брой) щяла да предизвика бунтове, затуй митничарите предлагат компромисен вариант: устройството за измерване на количеството скоросмъртница се заменя с разграфена кофа... Е, майсторлък си е.

Като се надрънкаш край казана, идва и пиянски глад. Гастрономията и кулинарната естетика са ни любими теми по време на пости... Абе да има нещо за мезене, че на гладно не върви. Само че ето каква заплаха броди в селското стопанство ("Телеграф"): "Застрахована нива се удави. Откриват жито самоубиец". Това не е научна, а застрахователна новост, но все пак си е заплаха.

Преди да се гътнем от гладна смърт в краката на някой застраховател, барем на Онуй нещо да се наситим. "Пловдивчанки най-дългокраки, с най-големи гърди в Монтана", информира "24 часа" с позование на 17-годишно академично проучване. Изчислено е още, че натуралните ни блондинки са 7%, в Ловешко мъжете са кльощави, жените - дебели; най-големите селяни са от Монтанско... Абе какво ли не дрънкат хората.

Затова пък "Трамвай № 20 вече не дрънка", пише "Труд".