Българският национален отбор попадна сред 4-те най-силни на световния волейбол благодарение на 8-ата си поредна победа на шампионата на планетата в Япония. За последно нашите играха на 1/2-финали преди 20 г., когато спечелиха бронзовите медали в Париж.

Успехът дойде, след като селекцията на Мартин Стоев изоставаше с 0:2 гейма, 6:10 и 16:18 в третия, но измъкна драматично мача с 3:2 (-23, -22, 22, 22, 10) срещу Франция. В този двубой националите на моменти бяха близо до поражението, което можеше да им струва и всичките усилия до момента. С много точни смени и сърцата игра обаче нашите обърнаха резултата.

Мачът започна да се развива по обезпокоително познат начин - на финалите на Световната лига в Москва след 3 поредни победи паднахме с 0:3 именно от Франция. Нещата се развиваха добре до 15:13, но всяка точка идваше след огромни усилия заради силната игра на "петлите" в защита. С жестока серия от начален удар на Франц Гранворка и 6 поредни точки те обърнаха развоя до 19:15 и до края на частта нямахме никакъв шанс за обрат.

Във втория гейм проблемите на българите продължиха, а най-резултатните ни състезатели - Матей Казийски и Владимир Николов, често бяха спирани от "омекотен" блок, след което отзад защитниците обираха всичко. Гранворка съвсем се разигра. Той и разпределителят Пиер Пуйол разколебаха българското посрещане с мощни начални удари. Всички насочиха сервиса си в Казийски. Затова Стоев се принуди да пуска ветерана Даниел Пеев на негово място. Посрещането се стабилизира, но пък отборът се лиши от убийствената атака на Казийски от втора линия и допълнително улесни французите на мрежата и в защита. Те дръпнаха отново с 2-3 точки и затвориха втория гейм при 25:22.

В третата част Владо Николов окончателно бе неутрализиран и при 3:6 Стоев взе важно решение - в игра влезе Боян Йорданов. Напълно непознатият за французите диагонал на "Левски Сиконко" с експлозивния си отскок и с лявата си забиваща ръка се превърна в печелившия жокер. Той реализира успешно 4 от първите си 5 атаки и започна методично да съсипва френската защита. Важен минипробив при 20:20 пък даде така ценният аванс от 2 точки и с 25:22 нашите се върнаха в срещата.

Важна роля в тези мигове пое капитанът Константинов, който завърши като втори реализатор със 17 т. Техничната му атака беше сложна за френския блок и затова разпределителят Андрей Жеков често го търсеше за нападение. Разнообразието в атаката позволи на Казийски (20 т.) и Йорданов (15 т.) да играят на по-разкъсана блокада. Христо Цветанов също направи силно включване от резервната скамейка на мястото на Красимир Гайдарски и също обърка противника. Евгени Иванов-Пушката пък свърши работата си на блок, като спря общо 7 атаки. В този елемент статистиката е категорично за България - 14:4.

В 4-ия гейм французите започнаха да губят сили и вече не бяха така всеотдайни в защита. Йорданов допълнително им вгорчи живота, като насочваше топката където си поиска и нещата приключиха сравнително по-лесно, за да се стигне до тайбрек. В него психологическото предимство беше изцяло на наша страна, освен това нито една атака не беше сбъркана. След 2:0 волейболистите на Стоев удържаха преднината си и постепенно започнаха да я увеличават. В края на гейма при 12:8 капитанът Константинов, като истински лидер, се нагърби с отиграването на най-важните топки и прекърши окончателно съперника. Той заби и последната топка за 15:10. Французите изпаднаха в познато от 1993 г. униние, докато радостта бе изцяло за България.