Хубаво нещо е мъглата. Всичко е в гълъбовосиво, нежно и сумрачно като под леко открехнат юрган. И чисто, щото никакви мръсни детайли се не видят. Най-хубавата черта на мъглата е, че покрива всичко!

Покрива дивотиите при строителството на новото ни (софийското, де) летище. И ония чиновници покрива, дето кой знай с какво са си напълнили джобовете, като са разрешавали точно на този, а не на онзи да строи летището.

Покрива боклука, който най-сетне разбрахме защо не се извозва редовно - благодетелят ни (софийският, де) с онзи почти джеклондоновски прякор бил обиден, май, че покрай нац.-треньора ни по футбол, май, не успял да купи евтинко мъ-ъ-ъничък парцел в центъра на столицата. Май.

Покрива съмненията има ли, няма ли благороден пръст бившият цар в оная болница, дето щели да я строят някакви австрийци, пък да я финансират някакви италианци, пък да си напълнят джобовете някакви..., хайде да не говорим.

Покрива мерцедеса на Емел Етем, с който същата изфучава да си търси милионите, дето били дадени за бедствия, пък отишли за друго.

Покрива мъждукащите лампи, захранвани от германци и австрийци.

Покрива партийно-правителствените тревоги на премиера, че той 1 януари ще дойде, ама както дойде, тъй и ще си замине, а после идат общински, европейски и, да не чуе дяволът, парламентарни избори.

И само нейде далеч на запад, в новата ни обща столица, там всичко е чисто и спокойно. За което докладва и получената, но изгубена някъде в софийската мъгла, депеша: "Изпитът взет запетая тръгвам да си търся пердета точка".