Колегата Пейчев беше много европейски настроен. Ето обаче какво му се случило миналата седмица. Спряла да му пали колата. Майсторът установил, че трябва нов акумулатор. И турил нов. А стария турил в багажника на Пейчев. И го предупредил да кара внимателно, да не се обърне акумулаторът. Щото ще му изтече киселината и ще направи багажника на бербат! Ама за кво ми го турихте в багажника?! - учудил се Пейчев. - Изхвърлете го на боклука! Не може! - обяснил майсторът. - Акумулатори и батерии се изхвърлят в строго определени за целта контейнери. Иначе - глоба! Търсете значи строго определени за целта контейнери. Така е в цяла Европа. Е, щом е така в цяла Европа и Пейчев, понеже е европейски настроен, тръгнал да търси строго определени за целта контейнери. И като не намерил, прибрал се вкъщи. Да, обаче като отворил багажника, акумулаторът вече бил изтекъл и наистина направил багажника на бербат. Пейчев го треснал ядосано на тротоара и звъннал на жена си да донесе бързо парцали, щото тая разлята киселина трябва да се попива. Жена му донесла парцали и виждайки оставения на тротоара акумулатор, взела, че го качила в апартамента. Тя знаела, че мъжът й е европейски настроен, но не знаела дали така настроени са и минувачите и дали някой няма да го свие. Когато Пейчев се прибрал, видял акумулатора и се развикал на жена си веднага да го изхвърли, щото може да направи на бербат цялата къща. Като не са осигурили строго определени за целта контейнери, майната му, крещял Пейчев. Вече не бил толкова европейски настроен. Съседите му обаче били. След малко Гочев от долния етаж му донесъл акумулатора и му казал, забравил си го до кофата за боклук, ще ти го цуне някой! Пейчев благодарил през зъби, щото все още бил малко европейски настроен, но като изчакал да се стъмни, изхвърлил акумулатора в междублоковата градинка. Да, но съседката Костова звъннала на жена му и рекла, извинявай, Пейчева, не ми е работа, но мъжът ти май прекалява с пиенето, снощи мина през градинката и си изтърва акумулатора, толкова пиян беше, добре, че пушех на балкона и видях, на, нося ти го. Пейчева също благодарила през зъби, увила акумулатора във вестници и го изхвърлила в кофа за боклук през три блока. След час на вратата й звъннал мургав мъж в оранжево и й казал, как може, госпожо, ние сме от чистотата, а намираме в кофата за боклук акумулатор! Добре, че на него с блажна боя е написан номерът на колата ви, та се обадихме в КАТ и ни дадоха адреса, приберете си акумулатора и го изхвърлете в строго определен за целта контейнер, бива ли такова нещо, нали уж сме европейски настроени, а си изхвърляме акумулаторите където ни падне. След това акумулаторът на Пейчев му бил връщан вкъщи от зелени патрули, от кварталния полицай (с фиш за глоба!), от директорка на детска градина, от група скаути, от китайски готвач и от европейски наблюдател. Пред европейския наблюдател колегата Пейчев съвсем забравил, че някога е искал да влезе час по-скоро в ЕС и се развикал, че да, правилно е да ни слагат мориторинги, щото ние заповед или закон да издадем, за това ни бива, но да осигурим условия за спазването им, там никакви ни няма! И връчил акумулатора на европейския наблюдател със заръката да го изхвърли някъде в Брюксел, в строго определен за целта контейнер. Ако и те имат такова нещо, разбира се.