Проста фигура като кръга се среща удивително често в природата. Въпреки това учените и до днес не могат да се споразумеят за авторските права на човека над колелото. Една от теориите твърди, че древните го откриват по емпиричен път приблизително по същото време, когато ги обзема неудържимо желание да трупат гигантски камънаци на едно място. Превозът на строителните материали се оказва много по-лесен, ако под тях се подпъхнат търкалящи се дънери. Навъртането на по-сериозен километраж води до износването на дървените талпи по средата и образуването на дискове с по-широк диаметър в краищата, сиреч ос с колела.

Днес почти никой авторитетен археолог не смее да се наеме с точна датировка кога се е случило това епохално събитие. Най-древните сведения идат от Месопотамия преди 7000 години. По-важен за съвременните конструктори обаче си остава фактът, че през изминалите хилядолетия



колелото е претърпяло

прекалено дребни промени



Това обстоятелство се оказва особено досаден дразнител за изобретателите през последните стотина години. Затова буквално започват да валят всевъзможни разработки на подобрени версии на колелото и начините за използването му. Колкото и парадоксално да звучи, един от най-мощните катализатори на творческия процес напоследък е бурното развитие на пазара на поръчкови автомобилни аксесоари.

В края на 90-те той бе завладян тотално от т. нар.



спинъри - тежко хромирани и също толкова кичозни джанти,



чиято централна част продължава да се върти дори когато возилото е в покой. Рапърите обаче взеха да се отегчават от тях едва за няколко години и модата започна да залязва. Надвисналата криза доведе дотам, че само преди няколко месеца се стигна до немислимото. Реномираната компания за поръчкови джанти "Д'Винчи" лансира нова линия колела, които са абсолютно прозрачни. Засега "Форджато" предлага само модела Radurra, показан за първи път на изложението SEMA (Specialty Equipment Market Association) в Лас Вегас. Създател и притежател на патента за сензационното изобретение е Дъг МакГуун, комуто хрумва да използва бижутерски принцип за изработката на джантите. Ювелирите монтират скъпоценните камъни в гнезда на пръстена или колието с по-малък диаметър, за да се получи заклинване и структурна здравина на сглобката. По същия начин МакГуун поставя на мястото на средната част от кована джанта абсолютно прозрачен поликарбонатен диск, задържан от центростремителното налягане на обръча. "Форджато" Radurra се продават в размер 20 и 22 цола на цена 5000 щатски долара едната.

Революционните стремления на изобретателите все пак не се диктуват само от модата. Преди около година "Мишлен" декларира гръмко намеренията си да изхвърлят на бунището на историята традиционната надуваема гума. Разработката им носи името



"Туийл"

(каламбур от "Tire" и "Wheel")



и се състои от обикновен каучуков протектор, чиято кръгла форма се поддържа от еластични полиуретанови спици. Предимствата на такава конструкция са в несравнимата здравина, подобрената стабилност и независимостта от вида на настилката. "Мишлен" признава, че засега "Туийл" е далеч от внедряване в масовото автомобилостроене заради вибрациите и шума при високи скорости. Французите обаче са убедени, че до 2016 г. тези недостатъци ще бъдат преодолени и човечеството ще може да се възползва от предимствата на продукта, който още във фаза прототип достига едва 5% от съпротивлението при търкаляне на обичайните гуми.

Колкото и новаторски да са идеите на "Мишлен" и "Форджато" обаче, те така и не внасят лелеяното от изобретателите радикално изменение на традиционните колела. Конструкцията им продължава да се основава на принципа "ос с кръгове в краищата", до който стигат и "доставчиците" на строителен материал в древността. Съвсем друга би била ситуацията, ако въпросната комбинация бъде лишена от някой от двата си съставни компонента. През миналия век опити да се вдигне такава революция не липсват, но колело без централна главина е патентовано чак през 1989 г. от Франко Сбаро. Прочутият с шантавите си проекти швейцарски дизайнер създава два напълно функциониращи мотоциклета и един



автомобил, в чиито гуми

зее празно пространство



Разработката предизвиква истинска сензация и Сбаро светкавично продава патента си на женевската "Глобехолдинг". Малко по-късно бързането получава обяснение. Колелата без централна главина изглеждат нереално красив инженерен шедьовър, но имат маса недостатъци. Произвеждат се изключително трудно, изискват невероятно прецизна и скъпа апаратура за изработка, а конструкцията им оставя основните лагери на сглобките и други важни механични компоненти абсолютно незащитени. Задвижването също се оказва проблем, защото не може да се използват конвенционални полуоси или зъбни предавки, а само верига или ремък.

Днес патентът за колело без централна главина принадлежи на френската компания "Осмос", която продължава с опитите да го наложи на пазара. В последно време това не изглежда чак толкова невъзможно. През миналата година возило, задвижвано с подобни гуми, спечели престижния дизайнерски конкурс на "Пежо". Проектът на португалеца Андре Коща представлява капсула, която практически е сдвоено колело без централна главина. "Мууви" използва електричество и пази равновесие благодарение на втора двойка миниатюрни ролери в предната част. Двете гигантски колела без главина, които на практика формират структурата на кокпита, се грижат не само за задвижването, а и за управлението. "Мууви" завива подобно на танковете, които променят посоката си с промяна в съотношението на оборотите между лявата и дясната верига. Проектът събра толкова много овации, че в "Пежо" решиха да произведат действащ прототип, с който продължават да се хвалят по автосалоните.

Изглежда колелото все пак може да бъде изобретено наново.