Имам си мутра тука у блока. Готин съсед, бизнесмен, поддържа форма и редовно плува в 25-метровия си басейн у хола. Кара едно порше, ама каква беше марката не се сещам, нещо еврейско беше, като Коен. Поршето и то готино, дори е без аларма, щото съседът е як, има няколко автокъщи и няма балами да му крадат колата.

Та приказката ми е за поршето. Га се затопли малко времето, и аз му се паркирам на предния капак. Съседите си ме знаят що за стока съм, обаче номерът е в това, че сме близо до автобусна спирка и всички пътнички минават покрай мен. Аз небрежно си пуша цигарката, ритам чат-пат гумите за проверка на атмосферата, мръщя се и заметам крак върху крак като Мая Плисецкая у онова езеро.

Що гаджета съм порутил с тая поза не е за разправяне. Някой път ако имам пари, ще го черпя съседа. Усмихват се, спират се и цъкат с език. Най обичат да му оправят чистачките, но аз галантно им преча, в края на краищата има си автомивки за тая работа. После ми боботят нещо да ги метна я до института, я у фризьорския салон, обаче аз като съвестен гражданин им обяснявам, че когато съм пил, не карам и направо си уреждам среща за привечер, когато наистина пия нещо по-разтърсващо от сутрешната ми горнобанска лимонада.

Тези дни гръмнаха един банкер, та стана още по-лесно - полиция навсякъде и направо казвам на поредните девойки, че няма смисъл да се возим с колата, след като ще спираме на всеки автомат. А автоматите тези дни никнат като гъби след дъжд.

Обаче настъпи ситуация. Дремя си аз на капака, плюя семки и намигам на минувачките как си му е редът. И изведнъж баш пред предната решетка изникват двама. С много шик жилетки, единият с калашник, другият с мустаци.

- Старшина Колев - козирува единият и гледа строго, но справедливо. - Документите за автомобила, ако обичате.

Викам, горе са, при съседа, качете се на петия етаж и звъннете 3 пъти, като между второто и третото позвъняване направете по-голяма пауза, че преди обед е малко нервен и плува у басейна.

Не им хареса нещо аранжиментът. Аз кацнал на предния капак, първокурсничка от лесотехническия се залепила на левия фар, а документите у некакъв нервак, дето пори водите на петия етаж, гаче е изгладняла акула. Седат и зяпат дали ще се бръкна. А аз как да се бръкна като съм по бермуди, а на фара - бъдеща фолкзвезда озеленителка?

- Знаете защо ви спряхме нали? - сумти другият.

- Предполагам - тежко отговарям аз, слагам си черните цайси и целя с люспата от слънчогледа неговото разкрачие. - Готов съм да понеса последствията като интелигентен софийски жител. В какво съм обвинен?

- Имате акт за пресичане на червено.

- Не е вярно, никога не го правя! - бурно се възмущавам аз, лесотехничката ме гледа в захлас и гърдите й дишат учестено.

- Да бе, всичките само на жълто минавате, знам аз - се подхилква единият и продължава да се дърви: - Защо сте без колан?

В този момент решавам да не го светвам, че като съм по бермуди, колан ми не трябва, но си дудна тихичко, колкото да запазя честта на пагона:

- Аз да не съм овчарка бе, господин старшина?!

Старшината ме гледа и мисли. Другият пък ме върти кръгом марш и зяпа отзад, за да провери дали нямам опашка сигурно. Озеленителката вече е в поза "канят ме, мамо" и си чете днешния хороскоп вместо молитва. Студените дула на калашниците мрачно мълчат, зловеща тишина пъпли по гръбнака, абе пълна трагедия настава. И в този момент от балкона на петия етаж се показва една гола глава и размахва бяла хавлия:

- Кво става, пичове? Проблем?

Пичовете кимат. Моят човек им мета по един франклин, щото не признава еврозоната, лекият ветрец люшка зеленото, старшините бегат по паркинга да ги хванат, а калашниците ги удрят отзад за придобиване на по-добра начална скорост. Опасността отминава, а лесничейката ме гледа предано:

- А ти само шофьорът ли си?

- Аз съм твоят шофьор, бейби - визирам я аз с погледа на Джейсън Статъм от "Транспортьорът", хващам я за ръка и се меткаме в първия икарус, за да избегнем преследването. В края на краищата и той си има задна седалка.