Ден първи. Ловната дружинка "Лопе де Вега" се вдигна по тревога в ранни зори. Заехме пусия край Курилското блато. Пазим столицата от пандемията "Птичи грип".

Ден втори. Нищо. Същото записал в дневника си кралят на Франция Луи ХVI в деня, когато е превзета Бастилията - имал предвид неуспешен лов.

Ден трети. Летят жерави... Вече не летят. Започна се.

Ден четвърти. Привършваме хранителните припаси. Ще ни снабдяват жители от близките столични квартали. Обещахме да не посягаме на домашните птици.

Ден пети. Пленихме наблюдател от Дружеството за защита на прелетните птици. Храним го с торни червеи, дървесни гниди, жабета и разни блатни деликатеси. Като се позакръгли, ще го разменим срещу провизии и боеприпаси.

Ден шести. Посети ни писателят Дончо Цончев от дружинката край Нови хан. Обменяме опит с отлежала гроздова и ловджийска салата.

Ден девети. Я, Дончо си е заминал. Не помним дали гроздовата бе отлежала, но ние си отлежахме.

Ден десети. Някои от нашите още не са изтрезнели и стрелят по всичко хвъркато. Приземиха в полето патрулиращ изтребител.

Ден единадесети. В ежедневната сводка за нивото на река Дунав в сантиметри Министерството на отбраната предупреди да не се прелита над нашата акватория.

Ден дванадесети. Посети ни международна екологична мисия, водена от мома англичанка. Успяхме да укрием пленника. Подир разгорещени дебати момата си замина само англичанка.

Ден тринадесети. Отстреляхме митничар. Беше кривнал от правия път и белята стана. Постовият го спрял с предупредителен изстрел в главата.

Ден четиринадесети. Получи се кърваво писмо с опис на обекти за подборен отстрел. Митничарят беше по към края. Нареждаше ни се да караме по ред на номерата.

Ден петнадесети. В мощни джипове с тъмни стъкла ни налетяха авторите на кървавото писмо. Изхвърлиха пленника в блатото, а нас докараха в секретен учебен център и ни въоръжиха като за мисия в Ирак. Вече сме бригада "Неизвестен извършител".

Ден N-ти. Четете за нас в утрешните вестници.