|
17 Декември 2006 08:12
1. Гига Ман, точно Хавана беше създаден от американците, един красив град, подобен на Маями. Красив град, който по-късно беше осран от кубинците. Че не си бил в Куба, го признаваш и това е добре, иначе щеше да знаеш истината за тоя град. 2. Болен човек на 80 години, се очаква да умре. Така, че тези предвиждания на американците, ги правят смешни. 3. Фидел, винаги ми е бил симпатичен, въпреки крайните ни идеологически различия с него. Но той винаги е бил мъжкар, пич, за разлика от нашите селски свине от Политбюро, чийто просташки външен вид ни караше да се чувстваме подтиснати. Потомствени селяци (в лошия смисъл на думата), необразовани, с големи шкембета, с малко коса и още по-малко умствен багаж, да не говорим за липсващи маниери на поведение, нашите шоп-ари, трънчани, макета, със светлите имена като Мако, Пеко, Тано, Саве и т.н., както и техните съветски босове, както и останалата соц. управляваща сган, бяха носители на подтиснатото национално самочувствие. В сравнение с тях, Фидел беше нормален човек. Помня какво духовно щастие донесе неговото посещение у нас през 70-те, на народа ни. Смяхме се от сърце, когато на ТВ-то гледахме как той с бодра стъпка караше правешкият идиот да пуфти след него и дебелите гьонове от УБО-то плезеха езиците си като пребити булдоци. Многобройни са историите с него, при които, той го връзва на копоите и те не могат да го намерят, а той отишъл в кухнята да разговаря с хората или на игрището да забива кошове. 4. Фидел е плод на американска грешка. Той, адвокат по професия и произлизащ от богато семейство, никога не е бил комунист. Той направи точно това, което Америка прокламира, а именно революция с/у деспота (Батиста) в името на демокрацията и просперитета. Съвсем наивно, но справедливо беше неговото очакване, че Америка ще му помогне в тази му благородна мисия. Той не беше разчел един много важен факт обаче, а именно, че тогавашната американска политическа олигархия е преплетена с мафията, така както е сега у нас. За това вместо помощ от страната на прокламираната демокрация, той получи шут от нея. За да спаси себе си и делото си, което до този момент все още не беше се изродило в жалко комунистическо общество, той потърси спасение у руснаците. По признание на самия Труман, това е една от най-големите грешки на американската външна политика в следвоения период. Както самият Труман, в типичния си деликатен стил, напомнящ моя, заявява "....Аз щях да му кажа: Фидел, ходи се обръсни, вземи един душ и ела да ни кажеш как да ти помогнем..." Жалко, но по онова време Труман не беше президент на САЩ. Тогава тази щатна позиция се заемаще от един левичар, член на мошеническа фамилия, известна с връзките си с мафията. Нещата можеха да бъдат съвсем други...Бона ночас!
|
Tazmanetsdiv Може и да отиде да ловува с вицепрезидента си Чейни.