България подкрепи частичното замразяване на преговорите с Турция за присъединяване към ЕС. На завършилата вчера среща на върха премиерът Сергей Станишев се присъедини към решението да се забави общият процес на разширяване и да се засили взискателността към страните-кандидатки.

В заключителното си комюнике Европейският съвет "топло приветства България и Румъния като нови членки от 1 януари 2007 г.". Той очертава, че така "завършва успешно петото разширяване на ЕС". Това е последният официален акт, след който вече само трябва да се изчака Нова година, за да стане България официален член на ЕС.

В бъдещата Европа на 27-те София вече даде знак, че ще бъде солидарна с общата политика на полуотворените врати. Това означава преди всичко по-строг контрол над готовността на кандидатките - Турция и страните от Западните Балкани (Хърватия, Македония, Албания, Босна, Черна гора и Сърбия). Пред български журналисти Станишев определи като "справедливо и обективно" решението за замразяване на преговорите с Турция по 8 от 35-те глави заради отказа й да допусне кипърски кораби и самолети в своите пристанища и летища. Според него "това не спира процеса, но дава ясен знак на Анкара, че държава, която иска да бъде пълноправен член, трябва да спазва ангажиментите, които сама е поела". Източник от Еврокомисията отбеляза, че по-стриктният контрол над кандидатките се дължи и на злополучния опит от преговорите с България и Румъния, които бяха приети след компромис и ще бъдат първите пълноправни членки, поставени под нов механизъм на продължаващо напрежение. За да не бъдат повтаряни грешките с тях, следващите кандидатки няма да получат дати за членство, докато не изпълнят критериите.

Освен това Европейският съвет реши да постави разширяването в зависимост от "абсорбиращата способност" на ЕС и реформата на неговите институции. Това означава, че първото условие ще бъде приемането на Европейската конституция, която от 15 месеца е във фризера след френското и холандското вето. Германия като следващ председател на ЕС от 1 януари 2007 г. бе насърчена да размрази процеса. Испания и Люксембург поеха инициатива да организират две конференции за изглаждане на споровете. Първата да бъде на 26 януари в Мадрид за осемте държави, които вече ратифицираха Конституцията на ЕС и които трябва да се съгласят с евентуални промени. Към тях ще трябва да се присъедини и България, която също одобри първоначалния текст. Втората конференция ще бъде вероятно на 27 февруари в Люксембург, където останалите държави, включително Франция и Холандия, ще търсят компромис по спорните текстове.



ПРОГНОЗИ

Най-оптимистичната прогноза е процесът да приключи до края на 2007 или 2008 г., но мнозина смятат, че може да се проточи до 2009-2010 г., когато най-подготвената кандидатка от чакащите - Хърватия би могла да се присъедини. Италия се изяви като най-горещ защитник на европейската перспектива на Западните Балкани, докато Франция, Холандия, Австрия са най-категорични, че условията за членство трябва да станат по-строги. Британският премиер Тони Блеър, чиято страна е главен симпатизант на Турция, трябваше да отлети снощи от Брюксел за Анкара, за да успокои турските ръководители, че пътят към ЕС все още е отворен.