Напоследък не се произвеждат от тези тоалетни чинии. Човек свършваше работата си, ставаше и можеше в спокойно съзерцание да разгледа какво е оставил зад себе си. Като чуя израза "Не се обръщай с гняв назад", винаги си представям точно тази стойка.

Обикновено няма повод за гняв. Продуктът, който заминава за пречиствателната станция, ни е освободил от напрежение.

Но както казах, тези тоалетни чинии все по-рядко се срещат. При сегашните модели се изправяме, поглеждаме по инстинкт назад и - нищо. Кръгче полюшваща се вода, сред която плават незадоволяващи потребността ни от облекчение следи.

Но думата ми е за случка от времето, когато удобните тоалетни чинии навсякъде съдействаха за доброто настроение на различните социални групи.

Някой си човек обичал да се заседява в тоалетната, вдълбочен във всекидневната преса. Четенето било резултатно. Накрая бил леко потен, но олекнал и запознат с новините. Това се случвало всяка сутрин.

Един път обаче станало необяснимо произшествие. Някой си човек се изправил с изтръпнали крака, погледнал по инстинкт назад и - о ! Смут! Вместо обичайното в бялата раковина лежал и примигвал таралеж.

Някой си човек почувствал остра болка в мястото, откъдето би трябвало да е излязло бодливото животно, но се уверил, че няма поражения. Това го озадачило, но таралежът бил налице и помръдвал зурличка. Душел.

Да е изпаднал от гащите му?!

Не го бил усетил преди това...

Някой си човек се намерил в голямо затруднение: да пусне ли водата и да запрати животинката да се дави в канала, или да я извади оттам?!

Като спестявам множество подробности, ще отбележа, че оттогава Някой си човек се зае да отглежда като домашен любимец един таралеж, който бързо се прояви като глезено и претенциозно същество. Качи се на главата на Някой си човек и буквално го командваше и тормозеше. Накрая те се разделиха.

Таралежът стана делови човек, по едно време беше кредитен милионер, не се гнусеше от миризливи работи и му потръгна. В приватизацията на фаянсовия завод "Бяла плочка" Таралежът успя да се наложи, стана собственик и спря производството на онези удобни тоалетни чинии, за които стана дума.

Питам го: "Защо?"

Той отвръща: "Нещата приключиха, драги. Който излязъл, излязъл - другите в канала!"

Ще завърша тази история с отбелязване на факта, че вече няколко месеца Някой си човек се опитва да се срещне с Таралежа и да го помоли да си разделят сметката за водата и боклука от времето, когато живееха заедно. Тя още не е платена. Таралежът обаче отказва срещата и се крие.

Питам го: "Защо?"

Той отговаря: "Не бива да се виждаме. И двама ни потиска - сещаме се откъде съм излязъл. Затова се ограждам със зидове, поставям тъмни стъкла на колите си, заобикалям се с охрана и пропуски, ходя на места, където се събираме само таралежи... Няма как - социалната дистанция е неизбежна!"

По този повод казах на Някой си човек: "Не се обръщай с гняв назад! Поука имай - винаги пускай водата. Милост към таралежа нямай!"