80 имигранти от Балканите и Африка живеят в изоставено промишлено хале, недалеч от Росарно. Снимка: "Гардиън" |
Авторката описва картина рано в декемврийска сутрин в градчето Росарно в Калабрия, където на дълга опашка се редят имигранти без документи. ,,Голяма група марокански мъже стоят в центъра на улицата и по-светлата кожа им дава известно предимство на опашката. Срещу тях е група български ромски жени, поклащащи бебе. Пушещи цигара след цигара, румънски мъже и жени бранят своята територия встрани от българските ромки, за които казват, че ги ненавиждат. А до тях стои самотен руснак". По-нататък на опашката са африканците, допълва авторката.
Фелисити Лоурънс пише, че луната все още се вижда добре, когато пристигат колите, които откарват на групи чакащите за работа. В статията в. ,,Гардиън" са представени още няколко българи. Един от тях е младият Васил, чиито две ръце са в гипс, защото паднал от маслинено дърво. Въпреки че бил откаран от фермер незабавно в болницата, където му направили рентгенова снимка, цели три дни никой не се заел с наместването на счупените ръце. Българката Елена пък дошла в болницата за първи път, когато получила алергия от пестицидите в една от фабриките за захаросани кори от портокали. Тя завършила право в София, но дошла в Южна Италия с туристическа виза, след като не си намерила работа у дома.
В съседното село Сан Фердинандо католическата благотворителна организация ,,Каритас" два пъти седмично храни някои от най-изпадналите около 1000 имигранти от България и Румъния, които живеят сред местните жители.